Разлика между версии на „Любомир Георгиев“
м (Борислав: Без категория „Личности по имена - Г“) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
(Не са показани 6 междинни версии от четирима потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
− | | име | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
− | | име-оригинал | + | | име = Любомир Георгиев |
− | | име-категории | + | | име-оригинал = |
− | | описание | + | | име-категории = Георгиев, Любомир |
− | | портрет | + | | ник = |
− | | px | + | | описание = писател |
− | | портрет-текст | + | | портрет = |
− | | | + | | px = |
− | | роден-ден | + | | портрет-текст = |
− | | роден-месец | + | | пол = м |
− | | роден-година | + | | професия = |
− | | роден-град | + | | националност = |
− | | роден-регион | + | }} |
− | | роден-държава | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
− | | починал-ден | + | | адрес = |
− | | починал-месец | + | | е-майл = |
− | | починал-година | + | | уебсайт = |
− | | починал-град | + | }} |
− | | починал-регион | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
− | | починал-държава = | + | | роден-ден = 6 |
− | | починал-от | + | | роден-месец = юли |
− | + | | роден-година = 1930 | |
− | | | + | | роден-град = с. Муселиево |
− | + | | роден-регион = Област Плевен | |
− | + | | роден-държава = | |
− | + | | починал-ден = | |
− | + | | починал-месец = | |
− | + | | починал-година = | |
− | + | | починал-град = | |
− | + | | починал-регион = | |
+ | | починал-държава = | ||
+ | | починал-от = | ||
+ | }} | ||
+ | | дейности = {{Инфокутия вложка писател | ||
+ | | творил-начало = | ||
+ | | творил-край = | ||
+ | | псевдоним = | ||
+ | | жанр = научна фантастика | ||
+ | | теми = | ||
+ | | основна-творба = | ||
+ | | други-професии = | ||
+ | }} | ||
+ | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | ||
+ | | бележки = | ||
}} | }} | ||
− | |||
− | |||
}} | }} | ||
'''Любомир Георгиев''' е писател и преподавател, автор и на [[научна фантастика|научно-фантастични]] произведения. | '''Любомир Георгиев''' е писател и преподавател, автор и на [[научна фантастика|научно-фантастични]] произведения. | ||
Ред 42: | Ред 54: | ||
== Творчески път == | == Творчески път == | ||
− | Публикува статии и студии в престижните издания: сп. „Литературна мисъл“, сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, сп. „Родна реч“, сп. „Български език и литература“, сп. „Библиотекар“. Активен член е на редколегията на сп. „Български език и литература“ от [[1962 г.]] до наши дни. Автор на статии върху творчеството на Любен Каравелов, [[Иван Вазов]], Захари Стоянов, [[Елин Пелин]], Пенчо Славейков. С редица свои статии се противопоставя на негативното отношение от страна на есеистичната критика към методиката като наука, без да прикрива необходимостта от освобождаването й от някои нейни слабости. Творческите му усилия са насочени към изясняване на спецификата на литературата като учебен предмет в училище и особено към определяне на спецификата и извеждане на проблемите на литературния анализ в училище. Специално внимание Георгиев отделя на теорията на литературата в системата на литературното образование в средното училище. Съавтор е на известния ''„Речник на литературните термини“'' (с няколко издания), както и на експерименталните учебници през 70-те години на ХХ век по теория на литературата за горния курс на средното училище, на учебници по литература (VІІІ и Х клас), учебници по литература за професионалните технически училища. Създател е на филм за | + | Публикува статии и студии в престижните издания: сп. „Литературна мисъл“, сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, сп. „Родна реч“, сп. „Български език и литература“, сп. „Библиотекар“. Активен член е на редколегията на сп. „Български език и литература“ от [[1962 г.]] до наши дни. Автор на статии върху творчеството на Любен Каравелов, [[Иван Вазов]], Захари Стоянов, [[Елин Пелин]], Пенчо Славейков. С редица свои статии се противопоставя на негативното отношение от страна на есеистичната критика към методиката като наука, без да прикрива необходимостта от освобождаването й от някои нейни слабости. Творческите му усилия са насочени към изясняване на спецификата на литературата като учебен предмет в училище и особено към определяне на спецификата и извеждане на проблемите на литературния анализ в училище. Специално внимание Георгиев отделя на теорията на литературата в системата на литературното образование в средното училище. Съавтор е на известния ''„Речник на литературните термини“'' (с няколко издания), както и на експерименталните учебници през 70-те години на ХХ век по теория на литературата за горния курс на средното училище, на учебници по литература (VІІІ и Х клас), учебници по литература за професионалните технически училища. Създател е на филм за „Българи от старо време“ на Л. Каравелов, излъчен по БНТ и получил награда. |
== Награди == | == Награди == | ||
Ред 53: | Ред 65: | ||
=== Фантастика === | === Фантастика === | ||
− | ==== | + | ==== Разкази ==== |
− | * [[ | + | * [[1985 г.]] - ''„[[Кучешка история]]“'' |
=== Нефантастика === | === Нефантастика === | ||
Ред 64: | Ред 76: | ||
* [[1972 г.]] - ''„Методически проблеми и литературен анализ“'' | * [[1972 г.]] - ''„Методически проблеми и литературен анализ“'' | ||
− | == | + | == Публикации == |
=== Фантастика === | === Фантастика === | ||
− | + | ==== Публикации в периодика ==== | |
− | [[ | + | * [[1985 г.]] - ''„[[Кучешка история]]“'' (разказ) - [[Вестник Орбита|в. „Орбита“]], №44-45 |
Текуща версия към 12:39, 7 юли 2011
Любомир Георгиев | |
писател | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 6 юли 1930 г. |
Роден в: | с. Муселиево, Област Плевен |
Писател: | |
Жанр(ове): | научна фантастика |
Любомир Георгиев е писател и преподавател, автор и на научно-фантастични произведения.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден е на 6 юли 1930 г. в с. Муселиево, Никополско. Завършва българска филология в СУ. През 1952 г. започва работа като учител по български език и литература - отначало в Никопол, после в София. Десет години е образцов учител към катедрата по методика във факултета по славянски филологии на СУ. От 1957 г. е хоноруван асистент по теория на литературата в СУ. По-късно преподава теория на литературата в Югозападния университет, сътрудничи на Централния институт за усъвършенстване на учителите, София. От 1964 г. е старши преподавател в Държавния библиотекарски институт, завежда катедрата по литература, а по-късно е зам.-директор на института.
Творчески път[редактиране]
Публикува статии и студии в престижните издания: сп. „Литературна мисъл“, сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, сп. „Родна реч“, сп. „Български език и литература“, сп. „Библиотекар“. Активен член е на редколегията на сп. „Български език и литература“ от 1962 г. до наши дни. Автор на статии върху творчеството на Любен Каравелов, Иван Вазов, Захари Стоянов, Елин Пелин, Пенчо Славейков. С редица свои статии се противопоставя на негативното отношение от страна на есеистичната критика към методиката като наука, без да прикрива необходимостта от освобождаването й от някои нейни слабости. Творческите му усилия са насочени към изясняване на спецификата на литературата като учебен предмет в училище и особено към определяне на спецификата и извеждане на проблемите на литературния анализ в училище. Специално внимание Георгиев отделя на теорията на литературата в системата на литературното образование в средното училище. Съавтор е на известния „Речник на литературните термини“ (с няколко издания), както и на експерименталните учебници през 70-те години на ХХ век по теория на литературата за горния курс на средното училище, на учебници по литература (VІІІ и Х клас), учебници по литература за професионалните технически училища. Създател е на филм за „Българи от старо време“ на Л. Каравелов, излъчен по БНТ и получил награда.
Награди[редактиране]
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Разкази[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Студии[редактиране]
- 1970 г. - „Любен Каравелов и неговата повест „Българи от старо време““
- 1972 г. - „Методически проблеми и литературен анализ“
Публикации[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]
- 1985 г. - „Кучешка история“ (разказ) - в. „Орбита“, №44-45