Разлика между версии на „Владимир Свинтила“
От БГ-Фантастика
(→Нефантастика) |
|||
| (Не са показани 11 междинни версии от четирима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
| − | | име | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
| − | | име-оригинал | + | | име = Владимир Свинтила |
| − | | име-категории | + | | име-оригинал = Владимир Георгиев Николов |
| − | | описание | + | | име-категории = Свинтила, Владимир |
| − | | портрет | + | | ник = |
| − | | px | + | | описание = публицист |
| − | | портрет-текст | + | | портрет = |
| − | | още-следпортрет = | + | | px = |
| − | | | + | | портрет-текст = |
| − | | роден-ден | + | | още-следпортрет = |
| − | | роден-месец | + | | пол = м |
| − | | роден-година | + | | професия = |
| − | | роден-град | + | | националност = |
| − | | роден-регион | + | }} |
| − | | роден-държава | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
| − | | починал-ден | + | | адрес = |
| − | | починал-месец | + | | е-майл = |
| − | | починал-година | + | | уебсайт = |
| − | | починал-град | + | }} |
| − | | починал-регион | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
| − | | починал-държава = | + | | роден-ден = 29 |
| − | | починал-от | + | | роден-месец = април |
| − | + | | роден-година = 1923 | |
| − | | | + | | роден-град = София |
| − | + | | роден-регион = | |
| − | + | | роден-държава = | |
| − | + | | починал-ден = 15 | |
| − | + | | починал-месец = януари | |
| − | + | | починал-година = 1998 | |
| − | + | | починал-град = София | |
| − | + | | починал-регион = | |
| + | | починал-държава = | ||
| + | | починал-от = | ||
| + | }} | ||
| + | | дейности = {{Инфокутия вложка писател | ||
| + | | творил-начало = | ||
| + | | творил-край = | ||
| + | | псевдоним = | ||
| + | | жанр = | ||
| + | | теми = | ||
| + | | основна-творба = | ||
| + | | други-професии = критик, есеист, народопсихолог | ||
| + | }}{{Инфокутия вложка критик | ||
| + | | жанр = | ||
| + | | теми = | ||
| + | }} | ||
| + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | ||
| + | | бележки = | ||
}} | }} | ||
| − | |||
| − | |||
}} | }} | ||
'''Владимир Свинтила''' (псевдоним на '''Владимир Георгиев Николов''') е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог. | '''Владимир Свинтила''' (псевдоним на '''Владимир Георгиев Николов''') е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог. | ||
| Ред 39: | Ред 54: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Роден е | + | Роден е на [[29 април]] [[1926 г.]] в София. |
През [[1949 г.]] е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга ''„Кладенецът на мълчанието“'' | През [[1949 г.]] е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга ''„Кладенецът на мълчанието“'' | ||
| Ред 45: | Ред 60: | ||
През [[1952 г.]] завършва право в СУ. През периода {{гг|1957|1971}} последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през {{гг|1974|1977}} е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“. | През [[1952 г.]] завършва право в СУ. През периода {{гг|1957|1971}} последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през {{гг|1974|1977}} е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“. | ||
| − | + | Умира на [[15 януари]] [[1998 г.]] | |
| − | Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, | + | == Произведения == |
| + | |||
| + | Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и ''„Четири квартета“'' на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството. | ||
== Произведения == | == Произведения == | ||
| Ред 72: | Ред 89: | ||
* [[???? г.]] - ''„От Маркс до Христа“'' (монография) | * [[???? г.]] - ''„От Маркс до Христа“'' (монография) | ||
| − | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
| Ред 81: | Ред 98: | ||
* [[1964 г.]] - ''„[[Платото (Издателство Неизвестно, 1964)|Платото]]“'' (роман) - неизвестно издателство | * [[1964 г.]] - ''„[[Платото (Издателство Неизвестно, 1964)|Платото]]“'' (роман) - неизвестно издателство | ||
| + | * [[2017 г.]] - ''„[[Вълшебни приказки от средновековна София (Издателство Захарий Стоянов, 2017)|Вълшебни приказки от средновековна София]]“'' - [[Издателство Захарий Стоянов|издателство „Захарий Стоянов“]] | ||
===== Публикации в периодика ===== | ===== Публикации в периодика ===== | ||
| − | * [[1990 г.]] - ''„[[Крадци на саксии]]“'' (разказ) - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1990/5 бр.|бр.5/90]] | + | * [[1978 г.]] - ''„[[Художник на космоса]]“'' - В [[Списание Съвременник/1978/2 бр.|списание „Съвременник/1978/2 бр.“]] |
| + | * [[1990 г.]] - ''„[[Крадци на саксии]]“'' (разказ) - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1990/5 бр.|бр. 5/90]] | ||
==== Нефантастика ==== | ==== Нефантастика ==== | ||
| Ред 91: | Ред 110: | ||
* [[???? г.]] - ''„Писма на една актриса“'' (сборник новели) - неизвестно издателство | * [[???? г.]] - ''„Писма на една актриса“'' (сборник новели) - неизвестно издателство | ||
* [[???? г.]] - ''„Етюди по народопсихология на българина“'' (сборник с есета) - неизвестно издателство | * [[???? г.]] - ''„Етюди по народопсихология на българина“'' (сборник с есета) - неизвестно издателство | ||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:46, 28 октомври 2018
| Владимир Свинтила | |
| (Владимир Георгиев Николов) | |
| публицист | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 29 април 1923 г. |
| Роден в: | София |
| Починал на: | 15 януари 1998 г. |
| Починал в: | София |
Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден е на 29 април 1926 г. в София.
През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга „Кладенецът на мълчанието“
През 1952 г. завършва право в СУ. През периода 1957–1971 г. последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през 1974–1977 г. е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.
Произведения[редактиране]
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и „Четири квартета“ на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
Разкази[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
- ???? г. - „Слово за зографа Захарий“ (исторически роман)
- ???? г. - „Милионерите на София“
- 1960 г. - „Прометей в Кипър“ (пиеса)
- 1979 г. - „История на Самоковската иконописна школа“ (монография)
- 1992 г. - „Лицето на Горгоната“
- 1996 г. - „Писма от атинските музеи“
- 1996 г. - „Захарий Стоянов. Опит за социобиография“ (монография)
- ???? г. - „От Маркс до Христа“ (монография)
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1964 г. - „Платото“ (роман) - неизвестно издателство
- 2017 г. - „Вълшебни приказки от средновековна София“ - издателство „Захарий Стоянов“
Публикации в периодика[редактиране]
- 1978 г. - „Художник на космоса“ - В списание „Съвременник/1978/2 бр.“
- 1990 г. - „Крадци на саксии“ (разказ) - сп. „ФЕП“, бр. 5/90
