Разлика между версии на „Владимир Селянов“
| (Не са показани 8 междинни версии от 5 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{Инфокутия личност | ||
| + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | ||
| + | | име = Владимир Селянов | ||
| + | | име-оригинал = | ||
| + | | име-категории = Селянов, Владимир | ||
| + | | ник = | ||
| + | | описание = писател | ||
| + | | портрет = | ||
| + | | px = | ||
| + | | портрет-текст = | ||
| + | | още-следпортрет = | ||
| + | | пол = м | ||
| + | | професия = | ||
| + | | националност = | ||
| + | }} | ||
| + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати | ||
| + | | адрес = | ||
| + | | е-майл = | ||
| + | | уебсайт = | ||
| + | }} | ||
| + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био | ||
| + | | роден-ден = 19 | ||
| + | | роден-месец = април | ||
| + | | роден-година = 1906 | ||
| + | | роден-град = | ||
| + | | роден-регион = | ||
| + | | роден-държава = | ||
| + | | починал-ден = 15 | ||
| + | | починал-месец = декември | ||
| + | | починал-година = 1982 | ||
| + | | починал-град = София | ||
| + | | починал-регион = | ||
| + | | починал-държава = | ||
| + | | починал-от = | ||
| + | }} | ||
| + | | дейности = {{Инфокутия вложка писател | ||
| + | | творил-начало = | ||
| + | | творил-край = | ||
| + | | псевдоним = | ||
| + | | жанр = научна фантастика | ||
| + | | теми = | ||
| + | | основна-творба = | ||
| + | | други-професии = журналист | ||
| + | }} | ||
| + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | ||
| + | | бележки = | ||
| + | }} | ||
| + | }} | ||
'''Владимир Селянов''' е писател-прозаик и журналист. | '''Владимир Селянов''' е писател-прозаик и журналист. | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | + | Владимир Селянов е писателски псевдоним на Иван Панайотов Попов, роден на 19 април [[1906 г.]] в Новград, Свищовско, в семейството на православен свещеник от възрожденския род Моллови от Беброво, Великотърновско. Започва творческия си път още на 14 годишна възраст, след като спечелва конкурс за стихотворения в сп. „Пчелица” и „Светулка”, а малко по-късно стихотворението му „Майчица” намира място в читанката за трети клас. По-късно публикува статии, разкази, стихотворения, пътеписи и фейлетони във всички известни български вестници и списания преди 9 септември 1944 г.: „Светлоструй”, „Гребец”, „Нови хоризонти”, „Зора”, „Целокупна България” и пр. Самият той е издател и главен редактор на в-к „Чернозем” (1930). Автор е на книгите „Публиката ръкопляска” – сборник разкази (1938), „Дунав приижда” – роман (1939), „Червеното петле” – приказки (1939), „Гочо чудото” – разкази (1945), „Първо звънче” – разкази (1952), „Заю Баю смел юнак” (1952), „Млади водолази” – разкази (1955), „Златната сърничка” – приказка (1957), „Чудни великани”- разкази и приказки” (1959), „Тревога в космоса” – научно-фантастичен роман (1964) и др. Книгите му са преведени на полски, словашки, украински, румънски, турски и др. езици. Завършва педагогика и журналистика. Освен като журналист, работи и като учител в различни краища на страната, най-продължително в Сухиндол (1930-1941) и Велес (1941-1944). Пенсионира се като редактор в Българското Национално Радио – София (1972). Заслужил деятел на полската култура, дългогодишен вицепрезидент на Българо-полското дружество за приятелство, член на Българското астронавтическо дружество, член на Международната астронавтическа академия (Париж). Почива на 15 декември [[1982 г.]] в София. | |
| − | + | За разлика от другите произведения на автора, в романа „Тревога в космоса” (1964) целта му не е някаква ефектна белетристична изява в областта на научната фантастика, а запознаването на младите хора в България, посредством достъпни за тях език и литературна форма, с най-общите основи на космическата наука и техника, осигурила съвсем наскоро полета на първите космонавти. Причината е, че в страната по това време липсва каквато и да било подобна научно-популярна литература по въпроса, а участието на България в бъдещите космическите изследвания се очертава наложително с оглед просперитета и авторитета на нацията. Допълнително авторът насочва вниманието си по посока на междупланетните космически станции, считани по това време все още от мнозина за неосъществими в близкото бъдеще „фантазии”. | |
| − | == | + | == Произведения == |
| − | + | === Фантастика === | |
| − | == | + | ==== Романи ==== |
| − | + | * [[1964 г.]] — „[[Тревога в космоса]]“ | |
| − | * [[1964 г.]] | + | === Нефантастика === |
| + | |||
| + | ==== Романи ==== | ||
| + | |||
| + | * [[1939 г.]] — „Дунав приижда“ | ||
| + | |||
| + | ==== Приказки ==== | ||
| + | |||
| + | * [[1957 г.]] — „Златната сърничка” | ||
| + | |||
| + | == Публикации == | ||
| + | |||
| + | === На български език === | ||
| + | |||
| + | ==== Фантастика ==== | ||
| + | |||
| + | ===== Самостоятелни издания ===== | ||
| + | |||
| + | * [[1964 г.]] — „[[Тревога в космоса (Издателство Народна младеж, 1964)|Тревога в космоса]]“ — [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] | ||
| + | |||
| + | ==== Нефантастика ==== | ||
| + | |||
| + | ===== Самостоятелни издания ===== | ||
| + | |||
| + | * [[1939 г.]] — „Дунав приижда“ (роман) | ||
| + | * [[1939 г.]] — „Червеното петле“ (сборник приказки) | ||
| + | * [[1945 г.]] — „Гочо чудото“ (сборник разкази) | ||
| + | * [[1952 г.]] — „Първо звънче“ (сборник разкази) | ||
| + | * [[1952 г.]] — „Заю Баю смел юнак“ | ||
| + | * [[1955 г.]] — „Млади водолази“ (сборник разкази) | ||
| + | * [[1957 г.]] — „Златната сърничка“ (приказка) | ||
| + | * [[1959 г.]] — „Чудни великани“ (сборник разкази и приказки) | ||
| + | |||
| + | [[Категория:Писатели на научна фантастика|Селянов, Владимир]] | ||
| + | [[Категория:Журналисти|Селянов, Владимир]] | ||
Текуща версия към 13:10, 6 декември 2021
| Владимир Селянов | |
| писател | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 19 април 1906 г. |
| Починал на: | 15 декември 1982 г. |
| Починал в: | София |
Писател: | |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
Владимир Селянов е писател-прозаик и журналист.
Съдържание
Биография[редактиране]
Владимир Селянов е писателски псевдоним на Иван Панайотов Попов, роден на 19 април 1906 г. в Новград, Свищовско, в семейството на православен свещеник от възрожденския род Моллови от Беброво, Великотърновско. Започва творческия си път още на 14 годишна възраст, след като спечелва конкурс за стихотворения в сп. „Пчелица” и „Светулка”, а малко по-късно стихотворението му „Майчица” намира място в читанката за трети клас. По-късно публикува статии, разкази, стихотворения, пътеписи и фейлетони във всички известни български вестници и списания преди 9 септември 1944 г.: „Светлоструй”, „Гребец”, „Нови хоризонти”, „Зора”, „Целокупна България” и пр. Самият той е издател и главен редактор на в-к „Чернозем” (1930). Автор е на книгите „Публиката ръкопляска” – сборник разкази (1938), „Дунав приижда” – роман (1939), „Червеното петле” – приказки (1939), „Гочо чудото” – разкази (1945), „Първо звънче” – разкази (1952), „Заю Баю смел юнак” (1952), „Млади водолази” – разкази (1955), „Златната сърничка” – приказка (1957), „Чудни великани”- разкази и приказки” (1959), „Тревога в космоса” – научно-фантастичен роман (1964) и др. Книгите му са преведени на полски, словашки, украински, румънски, турски и др. езици. Завършва педагогика и журналистика. Освен като журналист, работи и като учител в различни краища на страната, най-продължително в Сухиндол (1930-1941) и Велес (1941-1944). Пенсионира се като редактор в Българското Национално Радио – София (1972). Заслужил деятел на полската култура, дългогодишен вицепрезидент на Българо-полското дружество за приятелство, член на Българското астронавтическо дружество, член на Международната астронавтическа академия (Париж). Почива на 15 декември 1982 г. в София.
За разлика от другите произведения на автора, в романа „Тревога в космоса” (1964) целта му не е някаква ефектна белетристична изява в областта на научната фантастика, а запознаването на младите хора в България, посредством достъпни за тях език и литературна форма, с най-общите основи на космическата наука и техника, осигурила съвсем наскоро полета на първите космонавти. Причината е, че в страната по това време липсва каквато и да било подобна научно-популярна литература по въпроса, а участието на България в бъдещите космическите изследвания се очертава наложително с оглед просперитета и авторитета на нацията. Допълнително авторът насочва вниманието си по посока на междупланетните космически станции, считани по това време все още от мнозина за неосъществими в близкото бъдеще „фантазии”.
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
- 1939 г. — „Дунав приижда“
Приказки[редактиране]
- 1957 г. — „Златната сърничка”
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1939 г. — „Дунав приижда“ (роман)
- 1939 г. — „Червеното петле“ (сборник приказки)
- 1945 г. — „Гочо чудото“ (сборник разкази)
- 1952 г. — „Първо звънче“ (сборник разкази)
- 1952 г. — „Заю Баю смел юнак“
- 1955 г. — „Млади водолази“ (сборник разкази)
- 1957 г. — „Златната сърничка“ (приказка)
- 1959 г. — „Чудни великани“ (сборник разкази и приказки)
