Разлика между версии на „Иван Коюмджиев“
м (дребни) |
|||
(Не са показани 8 междинни версии от 5 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
− | | име | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
− | | име-оригинал | + | | име = Иван Коюмджиев |
− | | име-категории | + | | име-оригинал = |
− | | описание | + | | име-категории = Коюмджиев, Иван |
− | | портрет | + | | ник = |
− | | px | + | | описание = издател |
− | | портрет-текст | + | | портрет = |
− | | още-следпортрет = | + | | px = |
− | | | + | | портрет-текст = |
− | + | | още-следпортрет = | |
− | + | | пол = м | |
− | + | | професия = | |
− | + | | националност = | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | | | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | | националност | ||
− | |||
− | |||
− | |||
}} | }} | ||
− | | | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
− | | | + | | адрес = |
+ | | е-майл = | ||
+ | | уебсайт = | ||
}} | }} | ||
− | '''Иван | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
+ | | роден-ден = 1 | ||
+ | | роден-месец = май | ||
+ | | роден-година = 1900 | ||
+ | | роден-град = Велико Търново | ||
+ | | роден-регион = | ||
+ | | роден-държава = | ||
+ | | починал-ден = 15 | ||
+ | | починал-месец = май | ||
+ | | починал-година = 1989 | ||
+ | | починал-град = София | ||
+ | | починал-регион = | ||
+ | | починал-държава = | ||
+ | | починал-от = | ||
+ | }} | ||
+ | | дейности = {{Инфокутия вложка издател | ||
+ | | издателство = „[[Издателство Посредник|Посредник]]“ | ||
+ | | издания = | ||
+ | }}{{Инфокутия вложка преводач | ||
+ | | от-езици = френски | ||
+ | | на-езици = български | ||
+ | | автори = Жул Верн | ||
+ | | жанрове = научна фантастика | ||
+ | }} | ||
+ | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | ||
+ | | бележки = | ||
+ | }} | ||
+ | }} | ||
+ | '''Иван Симеонов Коюмджиев''' е издател и преводач. (Погрешно фамилията му се среща като '''Куюмджиев''', '''Кюимджиев''' и др.) Понякога използва псевдонима '''Йохан Щурм'''. | ||
== Биография == | == Биография == | ||
− | Завършва философия и педагогика в София, редактор на вестник „Свобода“. Основава през [[1926 г.]] | + | Роден на [[1 май]] [[1900 г.]] във Велико Търново. Завършва философия и педагогика в София, редактор на вестник „Свобода“. Основава през [[1926 г.]] [[Издателство Посредник|издателство „Посредник“]], което издава толстоистка литература и [[научна фантастика]] до [[1945 г.]]. Превежда от френски Жул Верн. |
+ | |||
+ | Иван Коюмджиев първоначално организира издателство на Вегетарянския съюз. През 1924 е един от инициаторите за създаване на издателство „Посредник“. От 1926 започва самостоятелна дейност под името „Издателство Иван Коюмджиев“. Първата книга е „Слънчеви и въздушни бани" от Шоненбергер. Първоначално печата собствени и на съпругата си Т. Ненова преводи от Ф. Достоевски, М. Ганди, Р. Тагор. Значително място в продукцията му заемат детските издания в поредиците „Български народни проказки“, „Златни зрънца“, „Най-хубавите приказки и легенди на всички народи“, „Приказна библиотека „“ Гнездо““. Наред с тях издава сериите „Младежка библиотека“, „Класици“, „Популярна наука", „Библиотека по света“ „Борба с пиянството", Библиотека „Робство и освобождение". При него отпечатват творби редица писатели — Славчо Красински, Д. Пантелеев, Г. Райчев, Асен Разцветников, Никола Ракитин, Д. Габе. К. Константинов, Лъчезар Станчев, Николай Фол и др. През 1941-43 Ф. Попова-Мутафова издава тук своите „Избрани творения" в 10 т. Не са забравени и класиците: Софроний Врачански, В. Друмев, Л. Каравелов, Л. Константинов. Най-значителните работи от западната литература в издателството са: „Преизподня" на Данте (прев. К. Христов. 1940), Комедии на Молиер в 8 т. (1931), „Съчинения" на Майн Рид в 21 т. (1928-30), „Съчинения" на Ж. Верн в 5 т. (1929-30), редица творби от Джек Лондон. Не липсват и преиздания – „Поеми" от Верхарен в превод на Гео Милев (1935), „Прокълнати поети" в превод на Г. Михайлов. В „И. К." Д. Шишманов издава „Блянове край Акропола" (1928), Ив. Мешеков — „Ляво поколение" (1940), К. Христов – „Игра над бездни" (1941). „И. К." е издател на сп. „Домакиня и майка“ и „Педагогическа практика“. | ||
+ | |||
+ | Почива на [[15 май]] [[1989 г.]] в София. | ||
+ | |||
+ | == Източници == | ||
+ | * Бръзицов, Хр. Д., Български книгоиздатели, 1976, 87-88. | ||
− | + | [[Категория: Издатели]] |
Текуща версия към 19:11, 28 октомври 2018
Иван Коюмджиев | |
издател | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 1 май 1900 г. |
Роден в: | Велико Търново |
Починал на: | 15 май 1989 г. |
Починал в: | София |
Издател: | |
Издателство: | „Посредник“ |
Преводач: | |
От езици: | френски |
На езици: | български |
Автори: | Жул Верн |
Жанрове: | научна фантастика |
Иван Симеонов Коюмджиев е издател и преводач. (Погрешно фамилията му се среща като Куюмджиев, Кюимджиев и др.) Понякога използва псевдонима Йохан Щурм.
Биография[редактиране]
Роден на 1 май 1900 г. във Велико Търново. Завършва философия и педагогика в София, редактор на вестник „Свобода“. Основава през 1926 г. издателство „Посредник“, което издава толстоистка литература и научна фантастика до 1945 г.. Превежда от френски Жул Верн.
Иван Коюмджиев първоначално организира издателство на Вегетарянския съюз. През 1924 е един от инициаторите за създаване на издателство „Посредник“. От 1926 започва самостоятелна дейност под името „Издателство Иван Коюмджиев“. Първата книга е „Слънчеви и въздушни бани" от Шоненбергер. Първоначално печата собствени и на съпругата си Т. Ненова преводи от Ф. Достоевски, М. Ганди, Р. Тагор. Значително място в продукцията му заемат детските издания в поредиците „Български народни проказки“, „Златни зрънца“, „Най-хубавите приказки и легенди на всички народи“, „Приказна библиотека „“ Гнездо““. Наред с тях издава сериите „Младежка библиотека“, „Класици“, „Популярна наука", „Библиотека по света“ „Борба с пиянството", Библиотека „Робство и освобождение". При него отпечатват творби редица писатели — Славчо Красински, Д. Пантелеев, Г. Райчев, Асен Разцветников, Никола Ракитин, Д. Габе. К. Константинов, Лъчезар Станчев, Николай Фол и др. През 1941-43 Ф. Попова-Мутафова издава тук своите „Избрани творения" в 10 т. Не са забравени и класиците: Софроний Врачански, В. Друмев, Л. Каравелов, Л. Константинов. Най-значителните работи от западната литература в издателството са: „Преизподня" на Данте (прев. К. Христов. 1940), Комедии на Молиер в 8 т. (1931), „Съчинения" на Майн Рид в 21 т. (1928-30), „Съчинения" на Ж. Верн в 5 т. (1929-30), редица творби от Джек Лондон. Не липсват и преиздания – „Поеми" от Верхарен в превод на Гео Милев (1935), „Прокълнати поети" в превод на Г. Михайлов. В „И. К." Д. Шишманов издава „Блянове край Акропола" (1928), Ив. Мешеков — „Ляво поколение" (1940), К. Христов – „Игра над бездни" (1941). „И. К." е издател на сп. „Домакиня и майка“ и „Педагогическа практика“.
Почива на 15 май 1989 г. в София.
Източници[редактиране]
- Бръзицов, Хр. Д., Български книгоиздатели, 1976, 87-88.