Разлика между версии на „Георги Машев“
(текст, предоставен от Калин Николов) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
| − | | лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
| − | + | | име = Георги Машев | |
| − | + | | име-оригинал = | |
| − | + | | име-категории = Машев, Георги | |
| − | + | | ник = | |
| − | + | | описание = художник | |
| − | + | | портрет = | |
| − | + | | px = | |
| − | + | | портрет-текст = | |
| − | + | | още-следпортрет = | |
| − | + | | пол = м | |
| − | + | | професия = учител по рисуване | |
| − | + | | националност = | |
}} | }} | ||
| − | | координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
| − | + | | адрес = | |
| − | + | | е-майл = | |
| − | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
| − | | био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
| − | + | | роден-ден = 1 | |
| − | + | | роден-месец = януари | |
| − | + | | роден-година = 1887 | |
| − | + | | роден-град = Пазарджик | |
| − | + | | роден-регион = | |
| − | + | | роден-държава = | |
| − | + | | починал-ден = 10 | |
| − | + | | починал-месец = август | |
| − | + | | починал-година = 1946 | |
| − | + | | починал-град = София | |
| − | + | | починал-регион = | |
| − | + | | починал-държава = | |
| − | + | | починал-от = | |
}} | }} | ||
| − | | дейности | + | | дейности = {{Инфокутия вложка художник |
| − | + | | творил-начало = | |
| − | + | | творил-край = | |
| − | + | | псевдоним = | |
| − | + | | жанр = композиция, портрет, сатирична рисунка | |
| − | + | | теми = митологични сцени от родния фолклор, историята на България и карикатурен цикъл по Стария завет | |
| − | + | | стил = реалистичен с чуство за мистични и фантастични сюжети | |
| − | + | | област = живопис, карикатура | |
| − | + | | основна-творба = картините „Адамити“, „Янините девет братя“, „Крали Марко“, карикатурен цикъл „Адам и Ева“ | |
| − | + | | други-професии = учител по рисуване | |
}} | }} | ||
| − | | бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
| − | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
Георги Машев учи до пети гимназиален клас в родния си град Пазарджик, но завършва столичната Първа мъжка гимназия през [[1906 г.]] Същата година, есента, е студент в Общия отдел на Рисувалното училище (както е било първото название на Художествената академия) в София. Първият му преподавател е проф. Петко Клисуров. Методите на етюдното рисуване, на взискателността към професионално задълбочаване на собствените възможности и интереса към новите тенденции в европейската култура, импулсират Машев да замине през [[1908 г.]] в Петербург, където се записва в Художествената академия за година, а през периода [[1908 г.|1908]]-[[1910 г]]. отива в Белгия и бива приет за студент в Специалния отдел за живопис на брюкселската художествена академия, в класа на проф. Едмонд Ришар. Отново учи в Рисувалното училище, което през [[1912 г.]] завършва в Отдела му за живопис при проф. Иван Мърквичка, Стефан Иванов и Иван Ангелов. | Георги Машев учи до пети гимназиален клас в родния си град Пазарджик, но завършва столичната Първа мъжка гимназия през [[1906 г.]] Същата година, есента, е студент в Общия отдел на Рисувалното училище (както е било първото название на Художествената академия) в София. Първият му преподавател е проф. Петко Клисуров. Методите на етюдното рисуване, на взискателността към професионално задълбочаване на собствените възможности и интереса към новите тенденции в европейската култура, импулсират Машев да замине през [[1908 г.]] в Петербург, където се записва в Художествената академия за година, а през периода [[1908 г.|1908]]-[[1910 г]]. отива в Белгия и бива приет за студент в Специалния отдел за живопис на брюкселската художествена академия, в класа на проф. Едмонд Ришар. Отново учи в Рисувалното училище, което през [[1912 г.]] завършва в Отдела му за живопис при проф. Иван Мърквичка, Стефан Иванов и Иван Ангелов. | ||
| − | В годините преди войните сътрудничи с карикатури в редица софийски вестници като „Балканска трибуна“, „Българан“ , „Смях“ с остри карикатури среще политическите действия на Фердинанд. Карикатурното му творчество не е изследвано, а е образец за виртуозна рисунка и много смели художествени решения. Категорично може да се каже, че Георги Машев е измежду най-добрите рисувачи в българската карикатура. | + | В годините преди войните сътрудничи с карикатури в редица софийски вестници като „Балканска трибуна“, „Българан“, „Смях“ с остри карикатури среще политическите действия на Фердинанд. Карикатурното му творчество не е изследвано, а е образец за виртуозна рисунка и много смели художествени решения. Категорично може да се каже, че Георги Машев е измежду най-добрите рисувачи в българската карикатура. |
Завършил образованието си, Машев започва работа като учител по рисуване във Втора мъжка гимназия в София и след това в град Цариброд. | Завършил образованието си, Машев започва работа като учител по рисуване във Втора мъжка гимназия в София и след това в град Цариброд. | ||
| Ред 63: | Ред 63: | ||
В спомените за българската интелигенция до войните името на Георги Машев се среща често и винаги със суперлативи към неговата оригиналност и ярко поведение. Любопитна подробност например е, че той е срещуположния приятел на Димчо Дебелянов в прочутата снимка на поета в профил. | В спомените за българската интелигенция до войните името на Георги Машев се среща често и винаги със суперлативи към неговата оригиналност и ярко поведение. Любопитна подробност например е, че той е срещуположния приятел на Димчо Дебелянов в прочутата снимка на поета в профил. | ||
| − | През [[1921 г.]] заболява от туберкулоза, но надмогва болестта и усилено работи. | + | През [[1921 г.]] заболява от туберкулоза, но надмогва болестта и усилено работи. |
След края на войните, учителствува в Пазарджик и там урежда втората си самостоятелна изложба. Включва се в новоучреденото Дружество на южнобългарските художници и активно взема участия в неговите инициативи, урежда още самостоятелни изложби в София, Пазарджик, Русе и Пловдив. | След края на войните, учителствува в Пазарджик и там урежда втората си самостоятелна изложба. Включва се в новоучреденото Дружество на южнобългарските художници и активно взема участия в неговите инициативи, урежда още самостоятелни изложби в София, Пазарджик, Русе и Пловдив. | ||
| − | Особено важно събитие в творческия живот на Георги Машев е инициативата му да замине през [[1930 г.]] в Париж и още на следващата година от пребиваването му е допуснат от журито за участие в най-значтелната европейска изложба „Салон за изобразително изкуство“, бива приет член на Дружеството на френските художници-хумористи (което е със специфичен статут - участващите там | + | Особено важно събитие в творческия живот на Георги Машев е инициативата му да замине през [[1930 г.]] в Париж и още на следващата година от пребиваването му е допуснат от журито за участие в най-значтелната европейска изложба „Салон за изобразително изкуство“, бива приет член на Дружеството на френските художници-хумористи (което е със специфичен статут - участващите там са 100 на брой и могат да се попълват само при сложен консенсус от представители едва след смъртта на техен член). В тяхна експозиция Машев се представя с цикъла на грехопадението между Адам и Ева. |
Връща се и работи в България през [[1932 г.]] и до [[1946 г.]], когато здравето му се влошава рязко и фатално. | Връща се и работи в България през [[1932 г.]] и до [[1946 г.]], когато здравето му се влошава рязко и фатално. | ||
| − | == | + | == Произведения == |
Още с първите си картини Машев демонстрира интерес към фантазното пресътворяване на сложни психологически състояния и предаване на човешките чувства чрез драматични и емоционални откровения в сюжетната основа. Художникът разкрива своите представи за приказната и мистичната действителност в родната история или предания. Рисува богомилите и тяхната вихрена, дуалистична философия, кошмарите на съновиденията и несъзнатилното, образи на митологични и легендарни герои. Може категорично да бъде определен за баща на диаболистичната тематика в българското изобразително изкуство. Значение за интересът му към българския фолклор и претворяването му в творбите на Георги Машев, играе познанството и близостта му от Брюксел с младия тогава изследовател на фолклорното наследство на България, Васил Стоин. | Още с първите си картини Машев демонстрира интерес към фантазното пресътворяване на сложни психологически състояния и предаване на човешките чувства чрез драматични и емоционални откровения в сюжетната основа. Художникът разкрива своите представи за приказната и мистичната действителност в родната история или предания. Рисува богомилите и тяхната вихрена, дуалистична философия, кошмарите на съновиденията и несъзнатилното, образи на митологични и легендарни герои. Може категорично да бъде определен за баща на диаболистичната тематика в българското изобразително изкуство. Значение за интересът му към българския фолклор и претворяването му в творбите на Георги Машев, играе познанството и близостта му от Брюксел с младия тогава изследовател на фолклорното наследство на България, Васил Стоин. | ||
Оригиналността му, но и факта, че остава напълно неоценен за родната история на изкуството, е определена от писателя Константин Константинов в неговата мемоарна книга „Път през годините“ така: „Винаги, когато споменавам името му, мисля за онази сентенция на един френски писател - че значимостта на хората, както и на народите, се измерва не с приликите помежду им, а тъкмо с тяхното различие един от друг. В младата история на българското изобразително изкуство Георги Машев се отделя рязко от другите, неочакван и своеобразен... Днес малцина го знаят. Ала по-късно към това усамотено убежище, край което минава пътят на българското изобразително изкуство, ще се върнат, уверен съм, не един от младите, като към изходна точка, установена от първия български ВИЗИОНЕР в живописта.“ | Оригиналността му, но и факта, че остава напълно неоценен за родната история на изкуството, е определена от писателя Константин Константинов в неговата мемоарна книга „Път през годините“ така: „Винаги, когато споменавам името му, мисля за онази сентенция на един френски писател - че значимостта на хората, както и на народите, се измерва не с приликите помежду им, а тъкмо с тяхното различие един от друг. В младата история на българското изобразително изкуство Георги Машев се отделя рязко от другите, неочакван и своеобразен... Днес малцина го знаят. Ала по-късно към това усамотено убежище, край което минава пътят на българското изобразително изкуство, ще се върнат, уверен съм, не един от младите, като към изходна точка, установена от първия български ВИЗИОНЕР в живописта.“ | ||
Текуща версия към 20:55, 5 юли 2011
| Георги Машев | |
| художник | |
| Професия: учител по рисуване | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 1 януари 1887 г. |
| Роден в: | Пазарджик |
| Починал на: | 10 август 1946 г. |
| Починал в: | София |
Художник: | |
| Жанр(ове): | композиция, портрет, сатирична рисунка |
| Теми: | митологични сцени от родния фолклор, историята на България и карикатурен цикъл по Стария завет |
| Стил(ове): | реалистичен с чуство за мистични и фантастични сюжети |
| Области на изява: | живопис, карикатура |
| Основна творба: | „картините „Адамити“, „Янините девет братя“, „Крали Марко“, карикатурен цикъл „Адам и Ева““ |
Георги Машев е карикатурист и художник, илюстрирал диаболични и мистични сюжети и теми.
Биография[редактиране]
Георги Машев учи до пети гимназиален клас в родния си град Пазарджик, но завършва столичната Първа мъжка гимназия през 1906 г. Същата година, есента, е студент в Общия отдел на Рисувалното училище (както е било първото название на Художествената академия) в София. Първият му преподавател е проф. Петко Клисуров. Методите на етюдното рисуване, на взискателността към професионално задълбочаване на собствените възможности и интереса към новите тенденции в европейската култура, импулсират Машев да замине през 1908 г. в Петербург, където се записва в Художествената академия за година, а през периода 1908-1910 г. отива в Белгия и бива приет за студент в Специалния отдел за живопис на брюкселската художествена академия, в класа на проф. Едмонд Ришар. Отново учи в Рисувалното училище, което през 1912 г. завършва в Отдела му за живопис при проф. Иван Мърквичка, Стефан Иванов и Иван Ангелов.
В годините преди войните сътрудничи с карикатури в редица софийски вестници като „Балканска трибуна“, „Българан“, „Смях“ с остри карикатури среще политическите действия на Фердинанд. Карикатурното му творчество не е изследвано, а е образец за виртуозна рисунка и много смели художествени решения. Категорично може да се каже, че Георги Машев е измежду най-добрите рисувачи в българската карикатура.
Завършил образованието си, Машев започва работа като учител по рисуване във Втора мъжка гимназия в София и след това в град Цариброд.
Прави изложба през септември 1915 г. в София, която писателят Константин Константинов си спомня като преминала с чудесен успех. В този период, между 1915 - 1918 г., Георги Машев е назначен за военен художник на Конната дивизия. Негови картини с военни сюжети са включени в изложбата на българските художници в Берлин.
В спомените за българската интелигенция до войните името на Георги Машев се среща често и винаги със суперлативи към неговата оригиналност и ярко поведение. Любопитна подробност например е, че той е срещуположния приятел на Димчо Дебелянов в прочутата снимка на поета в профил.
През 1921 г. заболява от туберкулоза, но надмогва болестта и усилено работи.
След края на войните, учителствува в Пазарджик и там урежда втората си самостоятелна изложба. Включва се в новоучреденото Дружество на южнобългарските художници и активно взема участия в неговите инициативи, урежда още самостоятелни изложби в София, Пазарджик, Русе и Пловдив.
Особено важно събитие в творческия живот на Георги Машев е инициативата му да замине през 1930 г. в Париж и още на следващата година от пребиваването му е допуснат от журито за участие в най-значтелната европейска изложба „Салон за изобразително изкуство“, бива приет член на Дружеството на френските художници-хумористи (което е със специфичен статут - участващите там са 100 на брой и могат да се попълват само при сложен консенсус от представители едва след смъртта на техен член). В тяхна експозиция Машев се представя с цикъла на грехопадението между Адам и Ева.
Връща се и работи в България през 1932 г. и до 1946 г., когато здравето му се влошава рязко и фатално.
Произведения[редактиране]
Още с първите си картини Машев демонстрира интерес към фантазното пресътворяване на сложни психологически състояния и предаване на човешките чувства чрез драматични и емоционални откровения в сюжетната основа. Художникът разкрива своите представи за приказната и мистичната действителност в родната история или предания. Рисува богомилите и тяхната вихрена, дуалистична философия, кошмарите на съновиденията и несъзнатилното, образи на митологични и легендарни герои. Може категорично да бъде определен за баща на диаболистичната тематика в българското изобразително изкуство. Значение за интересът му към българския фолклор и претворяването му в творбите на Георги Машев, играе познанството и близостта му от Брюксел с младия тогава изследовател на фолклорното наследство на България, Васил Стоин.
Оригиналността му, но и факта, че остава напълно неоценен за родната история на изкуството, е определена от писателя Константин Константинов в неговата мемоарна книга „Път през годините“ така: „Винаги, когато споменавам името му, мисля за онази сентенция на един френски писател - че значимостта на хората, както и на народите, се измерва не с приликите помежду им, а тъкмо с тяхното различие един от друг. В младата история на българското изобразително изкуство Георги Машев се отделя рязко от другите, неочакван и своеобразен... Днес малцина го знаят. Ала по-късно към това усамотено убежище, край което минава пътят на българското изобразително изкуство, ще се върнат, уверен съм, не един от младите, като към изходна точка, установена от първия български ВИЗИОНЕР в живописта.“
