Разлика между версии на „Тодор Динов“
м (запетайчица) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
| − | | лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
| − | + | | име = Тодор Динов | |
| − | + | | име-оригинал = Тодор Динов Георгиев | |
| − | + | | име-категории = Динов, Тодор | |
| − | + | | ник = | |
| − | + | | описание = аниматор, режисьор и сценарист | |
| − | + | | портрет = | |
| − | + | | px = | |
| − | + | | портрет-текст = | |
| − | + | | още-следпортрет = | |
| − | + | | пол = м | |
| − | + | | професия = | |
| − | + | | националност = | |
}} | }} | ||
| − | | координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
| − | + | | адрес = | |
| − | + | | е-майл = | |
| − | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
| − | | био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
| − | + | | роден-ден = 24 | |
| − | + | | роден-месец = юли | |
| − | + | | роден-година = 1919 | |
| − | + | | роден-град = Пловдив | |
| − | + | | роден-регион = | |
| − | + | | роден-държава = | |
| − | + | | починал-ден = 16 | |
| − | + | | починал-месец = юни | |
| − | + | | починал-година = 2004 | |
| − | + | | починал-град = София | |
| − | + | | починал-регион = | |
| − | + | | починал-държава = | |
| − | + | | починал-от = | |
}} | }} | ||
| − | | дейности | + | | дейности = |
| − | | бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
| − | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
'''Тодор Динов Георгиев''' е известен български художник-аниматор, един от основателите на българското анимационно кино. | '''Тодор Динов Георгиев''' е известен български художник-аниматор, един от основателите на българското анимационно кино. | ||
| − | + | Роден е в Пловдив. Завършва Държавно промишленото училище в родния си град. В периода 1938 — 1943 г. следва театрална декорация в Художествената академия, а няколко години по-късно, между 1947 и 1951 г., учи анимация при Иван Иванов-Вано в Москва. | |
Динов определя живописта като „едно от най-съкровените си преживявания“. Интересът му към анимационното кино се заражда още като малък: докато гледал как майка му тъче килим с черно-бели орнаменти виждал как фигурите трептят и оживяват пред очите му.<ref>[http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=175616 СБХ показва неизвестни платна на Тодор Динов], в-к „Дневник“, 20 март 2005</ref> | Динов определя живописта като „едно от най-съкровените си преживявания“. Интересът му към анимационното кино се заражда още като малък: докато гледал как майка му тъче килим с черно-бели орнаменти виждал как фигурите трептят и оживяват пред очите му.<ref>[http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=175616 СБХ показва неизвестни платна на Тодор Динов], в-к „Дневник“, 20 март 2005</ref> | ||
| − | С дипломната работа на Тодор Динов, филма „Юнак Марко“ от 1954 г., българското анимационно кино излиза от сферата на любителското - това е първият български професионален рисуван филм. Той прави връзка между анимационното кино и българския фолклор (народния епос за Крали Марко) и е признат от критиците за творба на световно равнище. Още следващият му филм „Внимателното ангелче“ показва развитието в стила на рисуване и мисленето на Динов: натуралистичното изображение е заменено с чистия рисунък на карикатурата, а линейният сюжет — с неочакван край. | + | С дипломната работа на Тодор Динов, филма „Юнак Марко“ от [[1954 г.]], българското анимационно кино излиза от сферата на любителското - това е първият български професионален рисуван филм. Той прави връзка между анимационното кино и българския фолклор (народния епос за Крали Марко) и е признат от критиците за творба на световно равнище. Още следващият му филм „Внимателното ангелче“ показва развитието в стила на рисуване и мисленето на Динов: натуралистичното изображение е заменено с чистия рисунък на карикатурата, а линейният сюжет — с неочакван край. |
| − | През 1964 г. Динов създава признатия за емблематичен негов филм „Маргаритката“, обрал овациите на фестивалите на анимационното кино в Лайпциг, Буенос Айрес, Анкара, Виена, Чикаго и Кан. През 1967 г. „Маргаритката" е обявен за най-добрия български детски филм. Други известни анимационни филми на Динов са „[[В страната на човекоядците]]“, „Гръмоотвод“, „Епиграма“, „[[Ламята (филм, 1974)|Ламята]]“, „Парижкият дъжд“, „[[Перпетуум мобиле]]“, „[[Прометей]]“, „[[Прометей ХХ]]“, „Ревност“, „Тъпанът“. | + | През [[1964 г.]] Динов създава признатия за емблематичен негов филм „Маргаритката“, обрал овациите на фестивалите на анимационното кино в Лайпциг, Буенос Айрес, Анкара, Виена, Чикаго и Кан. През [[1967 г.]] „Маргаритката" е обявен за най-добрия български детски филм. Други известни анимационни филми на Динов са „[[В страната на човекоядците]]“, „Гръмоотвод“, „Епиграма“, „[[Ламята (филм, 1974)|Ламята]]“, „Парижкият дъжд“, „[[Перпетуум мобиле]]“, „[[Прометей]]“, „[[Прометей ХХ]]“, „Ревност“, „Тъпанът“. |
Освен на рисувано кино Динов е режисьор и сценарист и на няколко игрални филма — „Иконостасът“, „Барутен буквар“, „Грехът на Малтица“. Има множество изяви и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист. Работи с техниките акварел, пастел, маслени бои. | Освен на рисувано кино Динов е режисьор и сценарист и на няколко игрални филма — „Иконостасът“, „Барутен буквар“, „Грехът на Малтица“. Има множество изяви и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист. Работи с техниките акварел, пастел, маслени бои. | ||
| − | Динов е един от основоположниците на първата студия за анимационни филми в България. Основава специалността Анимационна режисура в НАТФИЗ, където негови ученици са аниматори и режисьори като [[Доньо Донев]], [[Стоян Дуков]], Иван Андонов, Иван Веселинов.<ref>[http://www.onlinebg.com/kultura/my_html/2050/lesidren.htm Приказка за пътя, разказана с вяра в ритника (Разказ за 50 години българско анимационно кино)], Боряна Матеева, в-к „Култура“</ref> | + | Динов е един от основоположниците на първата студия за анимационни филми в България. Основава специалността Анимационна режисура в НАТФИЗ, където негови ученици са аниматори и режисьори като [[Доньо Донев]], [[Стоян Дуков]], Иван Андонов, Иван Веселинов.<ref>[http://www.onlinebg.com/kultura/my_html/2050/lesidren.htm Приказка за пътя, разказана с вяра в ритника (Разказ за 50 години българско анимационно кино) ], Боряна Матеева, в-к „Култура“</ref> |
| − | През 1999 г. за изключителния му принос за развитието на българската култура, е удостоен с орден „Стара планина“ I степен. | + | През [[1999 г.]] за изключителния му принос за развитието на българската култура, е удостоен с орден „Стара планина“ I степен. |
== Източници == | == Източници == | ||
Текуща версия към 18:23, 8 юли 2011
| Тодор Динов | |
| (Тодор Динов Георгиев) | |
| аниматор, режисьор и сценарист | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 24 юли 1919 г. |
| Роден в: | Пловдив |
| Починал на: | 16 юни 2004 г. |
| Починал в: | София |
Тодор Динов Георгиев е известен български художник-аниматор, един от основателите на българското анимационно кино.
Роден е в Пловдив. Завършва Държавно промишленото училище в родния си град. В периода 1938 — 1943 г. следва театрална декорация в Художествената академия, а няколко години по-късно, между 1947 и 1951 г., учи анимация при Иван Иванов-Вано в Москва.
Динов определя живописта като „едно от най-съкровените си преживявания“. Интересът му към анимационното кино се заражда още като малък: докато гледал как майка му тъче килим с черно-бели орнаменти виждал как фигурите трептят и оживяват пред очите му.[1]
С дипломната работа на Тодор Динов, филма „Юнак Марко“ от 1954 г., българското анимационно кино излиза от сферата на любителското - това е първият български професионален рисуван филм. Той прави връзка между анимационното кино и българския фолклор (народния епос за Крали Марко) и е признат от критиците за творба на световно равнище. Още следващият му филм „Внимателното ангелче“ показва развитието в стила на рисуване и мисленето на Динов: натуралистичното изображение е заменено с чистия рисунък на карикатурата, а линейният сюжет — с неочакван край.
През 1964 г. Динов създава признатия за емблематичен негов филм „Маргаритката“, обрал овациите на фестивалите на анимационното кино в Лайпциг, Буенос Айрес, Анкара, Виена, Чикаго и Кан. През 1967 г. „Маргаритката" е обявен за най-добрия български детски филм. Други известни анимационни филми на Динов са „В страната на човекоядците“, „Гръмоотвод“, „Епиграма“, „Ламята“, „Парижкият дъжд“, „Перпетуум мобиле“, „Прометей“, „Прометей ХХ“, „Ревност“, „Тъпанът“.
Освен на рисувано кино Динов е режисьор и сценарист и на няколко игрални филма — „Иконостасът“, „Барутен буквар“, „Грехът на Малтица“. Има множество изяви и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист. Работи с техниките акварел, пастел, маслени бои.
Динов е един от основоположниците на първата студия за анимационни филми в България. Основава специалността Анимационна режисура в НАТФИЗ, където негови ученици са аниматори и режисьори като Доньо Донев, Стоян Дуков, Иван Андонов, Иван Веселинов.[2]
През 1999 г. за изключителния му принос за развитието на българската култура, е удостоен с орден „Стара планина“ I степен.
Източници[редактиране]
- ↑ СБХ показва неизвестни платна на Тодор Динов, в-к „Дневник“, 20 март 2005
- ↑ Приказка за пътя, разказана с вяра в ритника (Разказ за 50 години българско анимационно кино) , Боряна Матеева, в-к „Култура“
