Разлика между версии на „Кинофантастика - Киното в България“
м |
(+5 quote fix(es)) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Първите кинопрожекции в България са организирани в Русе от чужденци още през февруари [[1897 г.]] През [[1908 г.]] е построен първият киносалон „Модерен театър“ в София, а в пресата се появяват и първите реклами за филми. Още през [[1910 г.]] в Русе и София се пускат ленти на Ж.Мелиес. | + | Първите кинопрожекции в България са организирани в Русе от чужденци още през февруари [[1897 г.]] През [[1908 г.]] е построен първият киносалон „Модерен театър“ в София, а в пресата се появяват и първите реклами за филми. Още през [[1910 г.]] в Русе и София се пускат ленти на Ж. Мелиес. |
| − | Българското филмопроизводство се заражда през [[1910 г.]] със създаването на документални филми. За съжаление не са известни името и създателите на първия български филм. През [[1915 г.]] на екран излиза първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. За пръв път звуков чуждестранен филм е прожектиран в България през [[1930 г.]], а първият български опит в областта на говорещото кино е направен през [[1933 г.]] - мелодрамата „Бунтът на робите“ на Васил Гендов. До Втората световна война в България са произведени около 200 хроникално-документални и научнопопулярни филма, 180 седмични кинопрегледа и 42 игрални филма. По-известни филми от това време са: | + | Българското филмопроизводство се заражда през [[1910 г.]] със създаването на документални филми. За съжаление не са известни името и създателите на първия български филм. През [[1915 г.]] на екран излиза първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. За пръв път звуков чуждестранен филм е прожектиран в България през [[1930 г.]], а първият български опит в областта на говорещото кино е направен през [[1933 г.]] - мелодрамата „Бунтът на робите“ на Васил Гендов. До Втората световна война в България са произведени около 200 хроникално-документални и научнопопулярни филма, 180 седмични кинопрегледа и 42 игрални филма. По-известни филми от това време са: „Под старото небе“ ([[1923 г.]]) на Цанко Церковски и руснака Николай Ларин, „Безкръстни гробове“ ([[1931 г.]]) на [[Бончо Несторов]] и Борис Грежов, „Грамада“ ([[1936 г.]]) на Александър Вазов по [[Иван Вазов]], „Страхил войвода“ ([[1938 г.]]) на Орлин Василев и Йосип Новак. |
| − | През [[1948 г.]] кинематографията е национализирана. Първият игрален филм от този период е | + | През [[1948 г.]] кинематографията е национализирана. Първият игрален филм от този период е „Калин Орелът“ ([[1950 г.]]) на режисьора Борис Борозанов и сценариста Орлин Василев (по пиесата на Никола Икономов). През [[1952 г.]] е заснет първият български цветен филм, а през [[1957 г.]] - първият широкоекранен български филм. |
Развитието на българското филмово творчество се представя на различни фестивали: | Развитието на българското филмово творчество се представя на различни фестивали: | ||
Текуща версия към 09:59, 3 декември 2012
Първите кинопрожекции в България са организирани в Русе от чужденци още през февруари 1897 г. През 1908 г. е построен първият киносалон „Модерен театър“ в София, а в пресата се появяват и първите реклами за филми. Още през 1910 г. в Русе и София се пускат ленти на Ж. Мелиес.
Българското филмопроизводство се заражда през 1910 г. със създаването на документални филми. За съжаление не са известни името и създателите на първия български филм. През 1915 г. на екран излиза първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. За пръв път звуков чуждестранен филм е прожектиран в България през 1930 г., а първият български опит в областта на говорещото кино е направен през 1933 г. - мелодрамата „Бунтът на робите“ на Васил Гендов. До Втората световна война в България са произведени около 200 хроникално-документални и научнопопулярни филма, 180 седмични кинопрегледа и 42 игрални филма. По-известни филми от това време са: „Под старото небе“ (1923 г.) на Цанко Церковски и руснака Николай Ларин, „Безкръстни гробове“ (1931 г.) на Бончо Несторов и Борис Грежов, „Грамада“ (1936 г.) на Александър Вазов по Иван Вазов, „Страхил войвода“ (1938 г.) на Орлин Василев и Йосип Новак.
През 1948 г. кинематографията е национализирана. Първият игрален филм от този период е „Калин Орелът“ (1950 г.) на режисьора Борис Борозанов и сценариста Орлин Василев (по пиесата на Никола Икономов). През 1952 г. е заснет първият български цветен филм, а през 1957 г. - първият широкоекранен български филм.
Развитието на българското филмово творчество се представя на различни фестивали:
- Фестивал на българския игрален филм във Варна, провеждан от 1961 г. на всеки две години, на който Голямата награда е „Златната роза“
- Международен фестивал на любовния филм „Любовта е лудост“ във Варна
- Международен фестивал на анимационния филм във Варна, създаден през 1979 г.
- Международен фестивал на червенокръстките и здравните филми във Варна (от 1963 г.)
- Кинофестивал на българския късометражен филм в Пловдив
- Международен фестивал на комедийния и сатиричния филм в Габрово
- Международен фестивал на детско-юношеския филм в Габрово
- От 1987 г. в София се организира Световна кинопанорама
