Разлика между версии на „Владимир Селянов“
(форматиране) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
| − | | лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
| − | + | | име = Владимир Селянов | |
| − | + | | име-оригинал = | |
| − | + | | име-категории = Селянов, Владимир | |
| − | + | | ник = | |
| − | + | | описание = писател | |
| − | + | | портрет = | |
| − | + | | px = | |
| − | + | | портрет-текст = | |
| − | + | | още-следпортрет = | |
| − | + | | пол = м | |
| − | + | | професия = | |
| − | + | | националност = | |
}} | }} | ||
| − | | координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
| − | + | | адрес = | |
| − | + | | е-майл = | |
| − | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
| − | | био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
| − | + | | роден-ден = 19 | |
| − | + | | роден-месец = април | |
| − | + | | роден-година = 1906 | |
| − | + | | роден-град = | |
| − | + | | роден-регион = | |
| − | + | | роден-държава = | |
| − | + | | починал-ден = 15 | |
| − | + | | починал-месец = декември | |
| − | + | | починал-година = 1982 | |
| − | + | | починал-град = София | |
| − | + | | починал-регион = | |
| − | + | | починал-държава = | |
| − | + | | починал-от = | |
}} | }} | ||
| − | | дейности | + | | дейности = {{Инфокутия вложка писател |
| − | + | | творил-начало = | |
| − | + | | творил-край = | |
| − | + | | псевдоним = | |
| − | + | | жанр = научна фантастика | |
| − | + | | теми = | |
| − | + | | основна-творба = | |
| − | + | | други-професии = журналист | |
}} | }} | ||
| − | | бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
| − | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Владимир Селянов е писателски псевдоним на Иван Панайотов Попов, роден на 19 април [[1906 г.]] в Новград, Свищовско, в семейството на православен свещеник от възрожденския род | + | Владимир Селянов е писателски псевдоним на Иван Панайотов Попов, роден на 19 април [[1906 г.]] в Новград, Свищовско, в семейството на православен свещеник от възрожденския род Моллови от Беброво, Великотърновско. Започва творческия си път още на 14 годишна възраст, след като спечелва конкурс за стихотворения в сп. „Пчелица” и „Светулка”, а малко по-късно стихотворението му „Майчица” намира място в читанката за трети клас. По-късно публикува статии, разкази, стихотворения, пътеписи и фейлетони във всички известни български вестници и списания преди 9 септември 1944 г.: „Светлоструй”, „Гребец”, „Нови хоризонти”, „Зора”, „Целокупна България” и пр. Самият той е издател и главен редактор на в-к „Чернозем” (1930). Автор е на книгите „Публиката ръкопляска” – сборник разкази (1938), „Дунав приижда” – роман (1939), „Червеното петле” – приказки (1939), „Гочо чудото” – разкази (1945), „Първо звънче” – разкази (1952), „Заю Баю смел юнак” (1952), „Млади водолази” – разкази (1955), „Златната сърничка” – приказка (1957), „Чудни великани”- разкази и приказки” (1959), „Тревога в космоса” – научно-фантастичен роман (1964) и др. Книгите му са преведени на полски, словашки, украински, румънски, турски и др. езици. Завършва педагогика и журналистика. Освен като журналист, работи и като учител в различни краища на страната, най-продължително в Сухиндол (1930-1941) и Велес (1941-1944). Пенсионира се като редактор в Българското Национално Радио – София (1972). Заслужил деятел на полската култура, дългогодишен вицепрезидент на Българо-полското дружество за приятелство, член на Българското астронавтическо дружество, член на Международната астронавтическа академия (Париж). Почива на 15 декември [[1982 г.]] в София. |
| − | За разлика от другите произведения на автора, в романа „Тревога в космоса” (1964) целта му не е някаква ефектна белетристична изява в областта на научната фантастика, а запознаването на младите хора в България, посредством достъпни за тях език и литературна форма, с най-общите основи на космическата наука и техника, осигурила съвсем наскоро полета на първите космонавти. Причината е, че в страната по това време липсва каквато и да било подобна научно-популярна литература по въпроса, а участието на България в бъдещите космическите изследвания се очертава наложително с оглед просперитета и авторитета на нацията. Допълнително авторът насочва вниманието си по посока на междупланетните космически станции, считани по това време все още от мнозина | + | За разлика от другите произведения на автора, в романа „Тревога в космоса” (1964) целта му не е някаква ефектна белетристична изява в областта на научната фантастика, а запознаването на младите хора в България, посредством достъпни за тях език и литературна форма, с най-общите основи на космическата наука и техника, осигурила съвсем наскоро полета на първите космонавти. Причината е, че в страната по това време липсва каквато и да било подобна научно-популярна литература по въпроса, а участието на България в бъдещите космическите изследвания се очертава наложително с оглед просперитета и авторитета на нацията. Допълнително авторът насочва вниманието си по посока на междупланетните космически станции, считани по това време все още от мнозина за неосъществими в близкото бъдеще „фантазии”. |
== Произведения == | == Произведения == | ||
| Ред 73: | Ред 73: | ||
* [[1957 г.]] — „Златната сърничка” | * [[1957 г.]] — „Златната сърничка” | ||
| − | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
| Ред 96: | Ред 96: | ||
* [[1959 г.]] — „Чудни великани“ (сборник разкази и приказки) | * [[1959 г.]] — „Чудни великани“ (сборник разкази и приказки) | ||
| − | [[Категория: Писатели на научна фантастика|Селянов, Владимир]] | + | [[Категория:Писатели на научна фантастика|Селянов, Владимир]] |
[[Категория:Журналисти|Селянов, Владимир]] | [[Категория:Журналисти|Селянов, Владимир]] | ||
Текуща версия към 13:10, 6 декември 2021
| Владимир Селянов | |
| писател | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 19 април 1906 г. |
| Починал на: | 15 декември 1982 г. |
| Починал в: | София |
Писател: | |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
Владимир Селянов е писател-прозаик и журналист.
Съдържание
Биография[редактиране]
Владимир Селянов е писателски псевдоним на Иван Панайотов Попов, роден на 19 април 1906 г. в Новград, Свищовско, в семейството на православен свещеник от възрожденския род Моллови от Беброво, Великотърновско. Започва творческия си път още на 14 годишна възраст, след като спечелва конкурс за стихотворения в сп. „Пчелица” и „Светулка”, а малко по-късно стихотворението му „Майчица” намира място в читанката за трети клас. По-късно публикува статии, разкази, стихотворения, пътеписи и фейлетони във всички известни български вестници и списания преди 9 септември 1944 г.: „Светлоструй”, „Гребец”, „Нови хоризонти”, „Зора”, „Целокупна България” и пр. Самият той е издател и главен редактор на в-к „Чернозем” (1930). Автор е на книгите „Публиката ръкопляска” – сборник разкази (1938), „Дунав приижда” – роман (1939), „Червеното петле” – приказки (1939), „Гочо чудото” – разкази (1945), „Първо звънче” – разкази (1952), „Заю Баю смел юнак” (1952), „Млади водолази” – разкази (1955), „Златната сърничка” – приказка (1957), „Чудни великани”- разкази и приказки” (1959), „Тревога в космоса” – научно-фантастичен роман (1964) и др. Книгите му са преведени на полски, словашки, украински, румънски, турски и др. езици. Завършва педагогика и журналистика. Освен като журналист, работи и като учител в различни краища на страната, най-продължително в Сухиндол (1930-1941) и Велес (1941-1944). Пенсионира се като редактор в Българското Национално Радио – София (1972). Заслужил деятел на полската култура, дългогодишен вицепрезидент на Българо-полското дружество за приятелство, член на Българското астронавтическо дружество, член на Международната астронавтическа академия (Париж). Почива на 15 декември 1982 г. в София.
За разлика от другите произведения на автора, в романа „Тревога в космоса” (1964) целта му не е някаква ефектна белетристична изява в областта на научната фантастика, а запознаването на младите хора в България, посредством достъпни за тях език и литературна форма, с най-общите основи на космическата наука и техника, осигурила съвсем наскоро полета на първите космонавти. Причината е, че в страната по това време липсва каквато и да било подобна научно-популярна литература по въпроса, а участието на България в бъдещите космическите изследвания се очертава наложително с оглед просперитета и авторитета на нацията. Допълнително авторът насочва вниманието си по посока на междупланетните космически станции, считани по това време все още от мнозина за неосъществими в близкото бъдеще „фантазии”.
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
- 1939 г. — „Дунав приижда“
Приказки[редактиране]
- 1957 г. — „Златната сърничка”
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1939 г. — „Дунав приижда“ (роман)
- 1939 г. — „Червеното петле“ (сборник приказки)
- 1945 г. — „Гочо чудото“ (сборник разкази)
- 1952 г. — „Първо звънче“ (сборник разкази)
- 1952 г. — „Заю Баю смел юнак“
- 1955 г. — „Млади водолази“ (сборник разкази)
- 1957 г. — „Златната сърничка“ (приказка)
- 1959 г. — „Чудни великани“ (сборник разкази и приказки)
