Разлика между версии на „Димитър Атанасов“
м (Форматиране и подреждане) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 50: | Ред 50: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Димитър Атанасов е роден в Силистра на [[23 септември]] [[1953 г.]] Завършл е Български филология във Великотърновския университет | + | Димитър Атанасов е роден в Силистра на [[23 септември]] [[1953 г.]] Завършл е Български филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи и живее в Пловдив. Дебютирал през [[1988 г.]] със сборник разкази ''„Пентакон”'' (сб. 1988, [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]). Автор е също на романите ''„Тарпани”'' (1992, [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]), ''„Изкуството като спасение”'' (1996, ИК „Вийон“) и ''„Среднощни портрети”'' (1996, [[Издателство Хермес|издателство „Хермес“]]) и пиесите ''„Небесна кръчма”'' (1999), ''„Зелено”'' (2000) и ''„Куче в банята”'' (2001). |
За фантастиката представлява интерес с антиутопичната гротеска ''„Сметище за надежди”'' ([[1996 г.]]). Романът се разгръща в близкото бъдеще (1984-2000), в което се води война за съществуване в едно сметище. | За фантастиката представлява интерес с антиутопичната гротеска ''„Сметище за надежди”'' ([[1996 г.]]). Романът се разгръща в близкото бъдеще (1984-2000), в което се води война за съществуване в едно сметище. | ||
Текуща версия към 23:13, 12 юли 2014
| Димитър Атанасов | |
| писател драматург | |
| Координати: | |
| Личен сайт: | http://the-liter.hit.bg |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 23 септември 1953 г. |
| Роден в: | Силистра |
Писател: | |
| Творчески период: | 1988 г. - |
| Жанр(ове): | антиутопия |
Димитър Атанасов е журналист, драматург и писател; автор на нефантастични и фантастични произведения.
Съдържание
Биография[редактиране]
Димитър Атанасов е роден в Силистра на 23 септември 1953 г. Завършл е Български филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи и живее в Пловдив. Дебютирал през 1988 г. със сборник разкази „Пентакон” (сб. 1988, издателство „Христо Г. Данов“). Автор е също на романите „Тарпани” (1992, издателство „Христо Г. Данов“), „Изкуството като спасение” (1996, ИК „Вийон“) и „Среднощни портрети” (1996, издателство „Хермес“) и пиесите „Небесна кръчма” (1999), „Зелено” (2000) и „Куче в банята” (2001).
За фантастиката представлява интерес с антиутопичната гротеска „Сметище за надежди” (1996 г.). Романът се разгръща в близкото бъдеще (1984-2000), в което се води война за съществуване в едно сметище.
Награди и признания[редактиране]
- 1996 г. - Номинация за Националната литературна награда „Огнище“ за книгата „Сметище за надежди“
