Разлика между версии на „Левина“
м (правописни корекции) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия герой | {{Инфокутия герой | ||
| − | | автор | + | | автор = Георги Илиев |
| − | | поредица | + | | поредица = |
| − | | картинка | + | | картинка = |
| − | | px | + | | px = |
| − | | картинка-текст | + | | картинка-текст = |
| − | | име | + | | име = Левина |
| − | | описание | + | | описание = учен, любима на Кантемир |
| − | | асоциации | + | | асоциации = |
| − | | място | + | | място = |
| − | | първа поява | + | | първа поява = ''„[[Теут се бунтува]]“'' |
| − | | още в | + | | още в = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
| − | '''Левина''' e героиня от романа на [[Георги Илиев]] '' | + | '''Левина''' e героиня от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[Теут се бунтува]]“''. Тя е учен, който участва наравно с мъжа, когото обича, [[Кантемир]], в експериментите и работата му. Жертва живота си и спасява неговия. |
== Описание == | == Описание == | ||
| − | Левина е част от любовен триъгълник заедно с [[Кантемир]] и [[Велмира]]. За разлика от съперницата си в любовта, тя е страстна, красива, ревнива, отмъстителна и зла, следва героя непрекъснато и го иска изцяло за себе си, но това му пречи да се чувства свободен, а ревността й го дразни и кара да бяга от нея. Когато обаче не я е виждал, сам я търси и не може да реши нея ли да предпочете или кротката и миловидна Велмира. Подозира, че Возан е влязъл в съзаклятие с Левина, и че тя е един от саботьорите на съоръженията за задвижване на Теут около оста му. Доказателство за обратното получава когато тя спасява живота му при втория опит да го убият и сама става жертва на тълпите, настроени от [[Возан]]. Определенията за нея са от думите на Кантемир най-вече, образът не е достатъчно жив, но поне Георги Илиев прави от жените в романа си учени, чиито качества не отстъпват на тия на мъжете. | + | Левина е част от любовен триъгълник заедно с [[Кантемир]] и [[Велмира]]. За разлика от съперницата си в любовта, тя е страстна, красива, ревнива, отмъстителна и зла, следва героя непрекъснато и го иска изцяло за себе си, но това му пречи да се чувства свободен, а ревността й го дразни и кара да бяга от нея. Когато обаче не я е виждал, сам я търси и не може да реши нея ли да предпочете или кротката и миловидна Велмира. Подозира, че Возан е влязъл в съзаклятие с Левина, и че тя е един от саботьорите на съоръженията за задвижване на Теут около оста му. Доказателство за обратното получава когато тя спасява живота му при втория опит да го убият и сама става жертва на тълпите, настроени от [[Возан]]. Определенията за нея са от думите на Кантемир най-вече, образът не е достатъчно жив, но поне Георги Илиев прави от жените в романа си учени, чиито качества не отстъпват на тия на мъжете. Жената-учен, равноправен (в професионален план) партньор на мъжа - това е прецедент в БГ литература. |
| − | + | [[Категория:Измислени герои на Георги Илиев]] | |
| − | |||
| − | [[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]] | ||
Текуща версия към 12:05, 7 юли 2011
| Герой на: Георги Илиев | |
|---|---|
| Характеристика: | |
| Пълно име: | Левина |
| Описание: | учен, любима на Кантемир |
| Поява в: | „Теут се бунтува“ |
Левина e героиня от романа на Георги Илиев „Теут се бунтува“. Тя е учен, който участва наравно с мъжа, когото обича, Кантемир, в експериментите и работата му. Жертва живота си и спасява неговия.
Описание[редактиране]
Левина е част от любовен триъгълник заедно с Кантемир и Велмира. За разлика от съперницата си в любовта, тя е страстна, красива, ревнива, отмъстителна и зла, следва героя непрекъснато и го иска изцяло за себе си, но това му пречи да се чувства свободен, а ревността й го дразни и кара да бяга от нея. Когато обаче не я е виждал, сам я търси и не може да реши нея ли да предпочете или кротката и миловидна Велмира. Подозира, че Возан е влязъл в съзаклятие с Левина, и че тя е един от саботьорите на съоръженията за задвижване на Теут около оста му. Доказателство за обратното получава когато тя спасява живота му при втория опит да го убият и сама става жертва на тълпите, настроени от Возан. Определенията за нея са от думите на Кантемир най-вече, образът не е достатъчно жив, но поне Георги Илиев прави от жените в романа си учени, чиито качества не отстъпват на тия на мъжете. Жената-учен, равноправен (в професионален план) партньор на мъжа - това е прецедент в БГ литература.
