|
|
| (Не са показани 61 междинни версии от 34 потребители) |
| Ред 4: |
Ред 4: |
| | | | |
| | == Място за експерименти: == | | == Място за експерименти: == |
| − | ;dx
| + | {{User:Ботчо}} |
| − | Калин Емилов Николов е роден на 24 юни 1956 година в София. Родителите му са били журналисти. Завършил е Художествена гимназия (1971-75), а след нея и Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович”(1977-83), специалност „Графика и графични технологии“ при проф. Евтим Томов. Паралелно на редовното си обучението още от 1973 година самостоятелно взема решение да се учи, а малко по-късно и започва да работи под насоката или в колектив с големия български художник Борис Димовски.
| |
| − | Интересите си е реализирал в различни области на пластичните изкуства : живопис, графика, илюстрация, карикатура, шарж, оформление на книги, поредици от списания и вестници, комикс, плакат, сценографията, стенопис (най-вече в колектив с Борис Димовски)... Занимава се активно с изкуствознание и изследване историята на изкуството, с публицистика и критика.
| |
| − | Бил е художник (на щат или като основен сътрудник) на водещи български вестници и издания като “Вечерни новини”(1989-1992), “Антени”(1983-1986,1990), “Репортер 7”(1993-1997), “Средношколско знаме”(1985-1989), “Щастливец”(1992), “Дарител”(1995), “О писменах”(от 1993 до сега ), “La strada”(1992), “Български писател”(1995-1996), списанията “Образование и кариера”(2000) и “24 карата”(2002), “Усури”(от 2004 до този момент) и др. Сътрудничил е като художник и с авторски материали в почти целия основен български печат (могат да се споменат “Работническо дело”, където е бил сред учредителите на младежка страница, “Дума” и “Демокрация”, ”Стършел” (в който вестник започва да публикувам още като ученик през 1973 г.), “Софийски университет”, “Комсомолска искра” от Пловдив, “Пулс”, “Поглед”, “Софийски новини”, “Литературен фронт”, “Народна култура”, “Софийско утро”, “Ден”, “Свободен народ”, “Арх–арт”, “Отечествен фронт”, “Български писател”, “Словото”, “Парижки вести”, "Детонация, списанията “Наша родина”, “Карикатура”, “Родопи”, “Лик”, “Младеж”, “Оrphia”, “Планета”, “Факел”, “Съвременник”и мн. др. Бил е член на редакционния съвет ( заедно с академик Николай Ирибаджаков, Любен Дилов, Елка Константинова) на списание “Фантастика, евристика, прогностика”(1988-1990), илюстрирал съм сборниците за младежко творчество “Жар” на Софийски университет (1982, 1983 и 1984 години), книги с негово оформление или илюстрации са излизали и излизат в издателствата “Български писател”, “Наука и изкуство”, “Профиздат”, “Георги Бакалов”- Варна, “Отечество”, Университетското издателство “Св. Климент Охридски”, “Аргус”, “Стършел”, “Елф”, “Дамян Яков” и др. Участвал е още като ученик от Художествената гимназия в екипа на първия кафе-театър у нас (кафе-театърът в бара на хотел “София”) като техен плакатист (1975).
| |
| − | Имал е изложби в София (1978,1979,1985,1991,1999,2000, 2004), Хамбург (1984,1988), Атина (1991), Будапеща (1996) и др., участвал е в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина (Белгия, Канада, Турция). Голямата част от първите ми изложби са били съвместни в моментите на представяне поетичното творчество на незабравимия майстор на словото Георги Рупчев (1957-2001). Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, Домът за хумор и сатира в Габрово, Националният музей на българската литература, Музеят на бившият концентрационен лагер "Нойенгаме" Хамбург, а също така в обществени и частни сбирки в много страни по света (Исландия, Франция, САЩ, Германия, Австрия, Гърция, Сърбия и др. ).
| |
| − | Член е на Съюза на българските художници, секции “Илюстрация” и “Карикатура” (за това си членство научава от пресата, а иначе между 1983 –89 г. не е допускан до никакви изяви от страна на СБХ ). Сред основателите е и е бил пръв председател на Клуба на художниците-фантасти, което се яви първата неформална художническа организация у нас (1982-1990), бил е зам. председател на столичния клуб на Младата художествено – творческа интелигенция (1985 – 1988) и член на Националния съвет на Клубовете за демокрация (1993–1998), зам. председател на движението “Художници за демокрация” (1993 – 1998). През 1985-1986 години в екип от журналисти на Националното радио и вестник “Антени” (Поля Станчева, Севда Шишманова, Илия Пехливанов, Петко Тотев, Калина Канева и др.) предприема широкомащабна експедиция из България, свързана с родната история и отражението й в духовната култура, за осветяване напълно неизвестни или по-малко известни факти от живота и дейността на Васил Левски. Системно е работил за изясняване на творческата съдба и политическото реабилитиране редица български художници като Васил Иванов, Александър Божинов, Райко Алексиев, княгиня Евдокия, Михайло Парашчук, движението на южнославянските художници, наречено "Лада".
| |
| − | Паралелно на художническата си работа,: автор е на статии с информационни, критически, изкуствоведски и историко - художествени теми, например: “Kultur und Zivilgesellschaft in Bulgarien von der zweiten Hälfte des 19. bis zum frühen 20. Jahrhundert“( в сборника „Öffentlichkeit ohne Tradition“издателство “Петер Ланг”, Франкфурт, 2003), „ „Europa“ und die nationale Kunst in Bulgarien (Von der Jahrhundertwende bis zu den fünfziger Jahren)“(в сборника „Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart“, издателство “Марин Дринов”,1999), “Бели страници от художествения живот на Балканите” (списание “Мост”, бр. 166-167, Ниш, Сърбия,2001), “80 години от ІІ-рата Южнославянска художествена изложба” (сп. “София”,бр. 12, 1986), “Парашчук принадлежи на бъдещето” (сп. “София”, бр.7, 1988), “Bulgarian science-fiction artist” (сп. “Оrphia“,1991), “Левски и зографите” (в. “Пулс”,1987), “Репин и България”(в. “Вечерни новини”,1990), “Феноменът на тихата пепел” (в. “Труд”,2001), “По стените на подземния свят” (сп. “Факел”,2001), “Отсъствие на вяра” (сп. “София”, 1991) и др. Консултант и сътрудник съм на сръбското издателство “Братство”, Ниш, от 2001 г. От 2001 до 2004 години съвместно с големия български писател Радой Ралин е работил върху книга за съдбата на българските художници. Автор и водещ на цикъл телевизионни филми, посветени на български художници.
| |
| − | Съставител е на единствения албум, посветен на творчеството на големия български карикатурист Райко Алексиев, издание на Университетското издателство "Св. Климент Охридски".
| |
| − | Изявите му като художник и изкуствовед са отразявани многократно, включително и в чужбина (например монографията “Скульптор Михайло Паращук. Життя и творчiсть” от Дмитро Степовик, издание на Canadian Institute of Ukraihian Studies Press University of Alberta Edmontonq Albertaq Canadaq1994 или статията “Царибродският художествен кръг” от Венко Димитров, списание “Мост”,бр.163-164-165,Ниш,Сърбия, френското списание “Revue periodigue”,№17,2002 с главен редактор Юлия Кръстева и др.).
| |
| − | От 1997 г работи като преподавател по теория и история на изкуството в Национално средно общообразователно училище “София” (където допълнително въвежда изучаване на графични и полиграфически технологии, а и съдейства на ученици за заснемането на два научно-популярни филма) и едновременно е художник към фирма “ГЕД” и отговаря за оформлението на едно от ефектните издания сред родния полиграфически пазар, списание “Усури”. Карикатурист и кореспондент е на вестника на българите във Франция, “Парижки новини”.
| |
| − | Изкуството му е многопосочно. Определят живопистта му за една от тенденциите в хиперреализма, заради търсената от него родственост между художествения и медийния образ, заради ролята на комуникативността в играта й между естетически постигнатият и неостановеният в контекстта си образ. Като цяло рисуването му минава за философско и с наситен метафоричен език.
| |
| − | Членува в клуб "Иван Ефремов" от 1979 година. Участва във всички изложби на художници-фантасти оттогава. Илюстрирал е сборниците "МоделиІ" и "МоделиІІ", участвал е в първите албуми на българска фантастика, а след това е илюстрирал и редица книги, предимно на издателство "Аргус". От 1982 година по съвместна идея с Ивайло Рунев, организират Клуб на художниците фантасти в България на името на художника "Васил Иванов" (Калин Николов е председател на този Клуб и зам. председател на Клуб "Иван Ефремов" от 1982 до 1989 години) и организира първата следсмъртна изложба на Васил Иванов, която пренася във Варна, Пловдив, село Стежерово, Плевенско, Девня, Аспарухово, Мадара, Плиска и др. Член на редакционния съвет на списание "Феп". Организирал е повечето от клубните и междуклубни изложби, а също така общата изложба на българската фантастика в Пловдив през 1985 година. Автор е на статии върху редица български художници-фантасти като Стефан Лефтеров, Васил Иванов, Александър Денков, Атанас П. Славов, а също и за редица чужди художници-фантасти. Един от активните илюстратори на фантастична тема, автор на цикли от фантастична живопис.
| |
Това е страница, създадена специално за да си правите каквито искате най-щури експерименти в нея. :-)
Тук можете да се учите и да пробвате нови неща на воля, без да рискувате да повредите нещо. Пишете, бришете, мажете - сега и тук ви е паднало! :-)
