Разлика между версии на „Еротична фантастика“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
м
 
(Не са показани 7 междинни версии от четирима потребители)
Ред 1: Ред 1:
'''Етичната фантастика''' не е ясно обособен подвид. Еротични елементи се използват отдавна.  Още през 1892 г. в богато илюстрираната ''„Богиня Атватабара: Истинската история за откриването на света и победата на Атватабара“'' от У.Бредшоу се описва подземен свят, осветен от вътрешно слънце, чийто обитатели практикуват т. н. „лесен“ секс като средство за вечна младост. В ''„Антисексус“'' (1926) А.Платонов предвижда бъдещото развитие на половите отношения чрез използване на електромагнитни патентовани апарати с марката ''„Antisexus“''. Да не забравяме и еротиката в романите на Р.Хауърд и Е.Бъроуз. Еротичните елементи, чужди в класическия период на фантастиката, започват да се използват масово през 60-70-те год. на ХХ в. Днес еротичното се среща най-вече в разработването на отделни теми.
+
'''Еротичната [[фантастика]]''' не е ясно обособен подвид.
  
= Теми =
+
Еротични елементи се използват във фантастиката отдавна. Още през [[1892 г.]] в богато илюстрираната ''„Богиня Атватабара: Истинската история за откриването на света и победата на Атватабара“'' от У. Бредшоу се описва подземен свят, осветен от вътрешно слънце, чийто обитатели практикуват т. н. „лесен“ секс като средство за вечна младост. В ''„Антисексус“'' ([[1926 г.]]) А. Платонов предвижда бъдещото развитие на половите отношения чрез използване на електромагнитни патентовани апарати с марката ''„Antisexus“''. Да не забравяме и еротиката в романите на Робърт Хауърд и Е. Бъроуз. Еротичните елементи, чужди в класическия период на фантастиката, започват да се използват масово през 60-70-те год. на ХХ в. Днес еротичното се среща най-вече в разработването на отделни теми.
 +
 
 +
== Теми ==
 
* за половете и междуполовите отношения
 
* за половете и междуполовите отношения
 
* „Адам и Ева“
 
* „Адам и Ева“
Ред 10: Ред 12:
 
* въпроса дали сексът ще бъде по-добър, по-лош или просто по-различен в бъдещето
 
* въпроса дали сексът ще бъде по-добър, по-лош или просто по-различен в бъдещето
  
= Пионерите =
+
== Пионерите ==
* Ф.Х.Фармър
+
* Филип Хосе Фармър
* Т.Стърджън
+
* Тиодор Стърджън
* М.З.Брадли
+
* Марион Зимър Брадли
* Р.Силвърбърг
+
* Робърт Силвърбърг
* Д.Найт
+
* Деймън Найт
* М.Хамилтън
+
* Марк Хамилтън
 +
 
 +
== Световни шедьоври ==
 +
* серията ''„Дарковър“'' - Марион Зимър Брадли
 +
* ''„Лявата ръка на мрака“'' и ''„Обезнаследените“'' - Урсула Ле Гуин
 +
* ''„Странник в странна страна“'' - Робърт Хайнлайн
 +
* цикъла ''„Светът на Гор“'' - Джон Норман
 +
* ''„Първичен нагон“'' - Брайън Олдис
 +
* ''„Девствената планета“'' - Пол Андерсън
 +
* ''„Сексмисия“'' - Юлиуш Махулски
 +
* романа ''„Чужд секс“'' и сборника ''„Без граници. Разкази за чужд секс“'' - Е. Датлоу
 +
* антологията ''„Секс и НФ“'' - Т. Скортиа
 +
* антологията ''„Виртуални момичета: Еротични бисери от А. Холандер“''
 +
* филмите ''„Барбарела“'' ([[1968 г.]], реж. Р. Вадим) и ''„Спускането на Венера“'' ([[1997 г.]], реж. А. Блейк)
  
= Световни шедьоври =
+
== У нас ==
* серията ''„Дарковър“'' - М.З.Брадли
+
* ''„Онирофилм“'' - Лино Алдани, първото произведение на подобни теми, публикувано преди [[1989 г.]] в едноименния сборник от [[Поредица Библиотека Галактика|поредицата „Библиотека Галактика“]], №13
* ''„Лявата ръка на мрака“'' и ''„Обезнаследените“'' - У.Ле Гуин
+
* антологията ''„[[Нищо по-опасно от една амазонка (Издателства Неохрон и Орфия, 1992)|Нищо по-опасно от една амазонка]]“'', №8 от [[Поредица SF трилър|поредицата „SF трилър“]].
* ''„Странник в странна страна“'' - Р.Хайнлайн
+
* Антологията ''„[[Секси хоризонти (Издателство Аргус, 2008)|Секси хоризонти]] резултат от конкурса за разказ на [[издателство Аргус]]“'' [[Конкурс Секси хоризонти|Секси хоризонти]].
* цикъла ''„Светът на Гор“'' - Дж.Норман
 
* ''„Първичен нагон“'' - Бр.Олдис
 
* ''„Девствената планета“'' - П.Андерсън
 
* ''„Сексмисия“'' - Ю.Махулски
 
* романа ''„Чужд секс“'' и сборника ''„Без граници. Разкази за чужд секс“'' - Е.Датлоу
 
* антологията ''„Секс и НФ“'' - Т.Скортиа
 
* антологията ''„Виртуални момичета: Еротични бисери от А.Холандер“''
 
* филмите ''„Барбарела“'' (1968, реж.Р.Вадим) и ''„Спускането на Венера“'' (1997, реж.А.Блейк)
 
  
= У нас =
+
[[Категория:Жанрове]]
* ''„Онирофилм“'' - Л.Алдани, първото произведение на подобни теми, публикувано преди 1989 г. в едноименния сборник от [[поредица Библиотека Галактика]], №13
 
* антологията ''„[[Нищо по-опасно от една амазонка (Издателства Неохрон и Орфия, ????)|Нищо по-опасно от една амазонка]]“'', №8 от [[поредица SF трилър]]
 

Текуща версия към 03:17, 1 януари 2015

Еротичната фантастика не е ясно обособен подвид.

Еротични елементи се използват във фантастиката отдавна. Още през 1892 г. в богато илюстрираната „Богиня Атватабара: Истинската история за откриването на света и победата на Атватабара“ от У. Бредшоу се описва подземен свят, осветен от вътрешно слънце, чийто обитатели практикуват т. н. „лесен“ секс като средство за вечна младост. В „Антисексус“ (1926 г.) А. Платонов предвижда бъдещото развитие на половите отношения чрез използване на електромагнитни патентовани апарати с марката „Antisexus“. Да не забравяме и еротиката в романите на Робърт Хауърд и Е. Бъроуз. Еротичните елементи, чужди в класическия период на фантастиката, започват да се използват масово през 60-70-те год. на ХХ в. Днес еротичното се среща най-вече в разработването на отделни теми.

Теми[редактиране]

  • за половете и междуполовите отношения
  • „Адам и Ева“
  • Пришълецът като опасен сексуален конкурент
  • жената като необяснимо и ирационално същество
  • двойката Мъж-Жена като покорител и покорявана (или обратно)
  • сексуалното насилие
  • въпроса дали сексът ще бъде по-добър, по-лош или просто по-различен в бъдещето

Пионерите[редактиране]

  • Филип Хосе Фармър
  • Тиодор Стърджън
  • Марион Зимър Брадли
  • Робърт Силвърбърг
  • Деймън Найт
  • Марк Хамилтън

Световни шедьоври[редактиране]

  • серията „Дарковър“ - Марион Зимър Брадли
  • „Лявата ръка на мрака“ и „Обезнаследените“ - Урсула Ле Гуин
  • „Странник в странна страна“ - Робърт Хайнлайн
  • цикъла „Светът на Гор“ - Джон Норман
  • „Първичен нагон“ - Брайън Олдис
  • „Девствената планета“ - Пол Андерсън
  • „Сексмисия“ - Юлиуш Махулски
  • романа „Чужд секс“ и сборника „Без граници. Разкази за чужд секс“ - Е. Датлоу
  • антологията „Секс и НФ“ - Т. Скортиа
  • антологията „Виртуални момичета: Еротични бисери от А. Холандер“
  • филмите „Барбарела“ (1968 г., реж. Р. Вадим) и „Спускането на Венера“ (1997 г., реж. А. Блейк)

У нас[редактиране]