Разлика между версии на „Еротична фантастика“
От БГ-Фантастика
м (дребни корекции) |
м |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Еротичната фантастика''' не е ясно обособен подвид. | + | '''Еротичната [[фантастика]]''' не е ясно обособен подвид. |
Еротични елементи се използват във фантастиката отдавна. Още през [[1892 г.]] в богато илюстрираната ''„Богиня Атватабара: Истинската история за откриването на света и победата на Атватабара“'' от У. Бредшоу се описва подземен свят, осветен от вътрешно слънце, чийто обитатели практикуват т. н. „лесен“ секс като средство за вечна младост. В ''„Антисексус“'' ([[1926 г.]]) А. Платонов предвижда бъдещото развитие на половите отношения чрез използване на електромагнитни патентовани апарати с марката ''„Antisexus“''. Да не забравяме и еротиката в романите на Робърт Хауърд и Е. Бъроуз. Еротичните елементи, чужди в класическия период на фантастиката, започват да се използват масово през 60-70-те год. на ХХ в. Днес еротичното се среща най-вече в разработването на отделни теми. | Еротични елементи се използват във фантастиката отдавна. Още през [[1892 г.]] в богато илюстрираната ''„Богиня Атватабара: Истинската история за откриването на света и победата на Атватабара“'' от У. Бредшоу се описва подземен свят, осветен от вътрешно слънце, чийто обитатели практикуват т. н. „лесен“ секс като средство за вечна младост. В ''„Антисексус“'' ([[1926 г.]]) А. Платонов предвижда бъдещото развитие на половите отношения чрез използване на електромагнитни патентовани апарати с марката ''„Antisexus“''. Да не забравяме и еротиката в романите на Робърт Хауърд и Е. Бъроуз. Еротичните елементи, чужди в класическия период на фантастиката, започват да се използват масово през 60-70-те год. на ХХ в. Днес еротичното се среща най-вече в разработването на отделни теми. | ||
| − | = Теми = | + | == Теми == |
* за половете и междуполовите отношения | * за половете и междуполовите отношения | ||
* „Адам и Ева“ | * „Адам и Ева“ | ||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
* въпроса дали сексът ще бъде по-добър, по-лош или просто по-различен в бъдещето | * въпроса дали сексът ще бъде по-добър, по-лош или просто по-различен в бъдещето | ||
| − | = Пионерите = | + | == Пионерите == |
* Филип Хосе Фармър | * Филип Хосе Фармър | ||
* Тиодор Стърджън | * Тиодор Стърджън | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
* Марк Хамилтън | * Марк Хамилтън | ||
| − | = Световни шедьоври = | + | == Световни шедьоври == |
* серията ''„Дарковър“'' - Марион Зимър Брадли | * серията ''„Дарковър“'' - Марион Зимър Брадли | ||
* ''„Лявата ръка на мрака“'' и ''„Обезнаследените“'' - Урсула Ле Гуин | * ''„Лявата ръка на мрака“'' и ''„Обезнаследените“'' - Урсула Ле Гуин | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
* ''„Сексмисия“'' - Юлиуш Махулски | * ''„Сексмисия“'' - Юлиуш Махулски | ||
* романа ''„Чужд секс“'' и сборника ''„Без граници. Разкази за чужд секс“'' - Е. Датлоу | * романа ''„Чужд секс“'' и сборника ''„Без граници. Разкази за чужд секс“'' - Е. Датлоу | ||
| − | * антологията ''„Секс и НФ“'' - Т .Скортиа | + | * антологията ''„Секс и НФ“'' - Т. Скортиа |
* антологията ''„Виртуални момичета: Еротични бисери от А. Холандер“'' | * антологията ''„Виртуални момичета: Еротични бисери от А. Холандер“'' | ||
* филмите ''„Барбарела“'' ([[1968 г.]], реж. Р. Вадим) и ''„Спускането на Венера“'' ([[1997 г.]], реж. А. Блейк) | * филмите ''„Барбарела“'' ([[1968 г.]], реж. Р. Вадим) и ''„Спускането на Венера“'' ([[1997 г.]], реж. А. Блейк) | ||
| − | = У нас = | + | == У нас == |
* ''„Онирофилм“'' - Лино Алдани, първото произведение на подобни теми, публикувано преди [[1989 г.]] в едноименния сборник от [[Поредица Библиотека Галактика|поредицата „Библиотека Галактика“]], №13 | * ''„Онирофилм“'' - Лино Алдани, първото произведение на подобни теми, публикувано преди [[1989 г.]] в едноименния сборник от [[Поредица Библиотека Галактика|поредицата „Библиотека Галактика“]], №13 | ||
| − | * антологията ''„[[Нищо по-опасно от една амазонка (Издателства Неохрон и Орфия, | + | * антологията ''„[[Нищо по-опасно от една амазонка (Издателства Неохрон и Орфия, 1992)|Нищо по-опасно от една амазонка]]“'', №8 от [[Поредица SF трилър|поредицата „SF трилър“]]. |
| + | * Антологията ''„[[Секси хоризонти (Издателство Аргус, 2008)|Секси хоризонти]] резултат от конкурса за разказ на [[издателство Аргус]]“'' [[Конкурс Секси хоризонти|Секси хоризонти]]. | ||
| + | |||
| + | [[Категория:Жанрове]] | ||
Текуща версия към 03:17, 1 януари 2015
Еротичната фантастика не е ясно обособен подвид.
Еротични елементи се използват във фантастиката отдавна. Още през 1892 г. в богато илюстрираната „Богиня Атватабара: Истинската история за откриването на света и победата на Атватабара“ от У. Бредшоу се описва подземен свят, осветен от вътрешно слънце, чийто обитатели практикуват т. н. „лесен“ секс като средство за вечна младост. В „Антисексус“ (1926 г.) А. Платонов предвижда бъдещото развитие на половите отношения чрез използване на електромагнитни патентовани апарати с марката „Antisexus“. Да не забравяме и еротиката в романите на Робърт Хауърд и Е. Бъроуз. Еротичните елементи, чужди в класическия период на фантастиката, започват да се използват масово през 60-70-те год. на ХХ в. Днес еротичното се среща най-вече в разработването на отделни теми.
Съдържание
Теми[редактиране]
- за половете и междуполовите отношения
- „Адам и Ева“
- Пришълецът като опасен сексуален конкурент
- жената като необяснимо и ирационално същество
- двойката Мъж-Жена като покорител и покорявана (или обратно)
- сексуалното насилие
- въпроса дали сексът ще бъде по-добър, по-лош или просто по-различен в бъдещето
Пионерите[редактиране]
- Филип Хосе Фармър
- Тиодор Стърджън
- Марион Зимър Брадли
- Робърт Силвърбърг
- Деймън Найт
- Марк Хамилтън
Световни шедьоври[редактиране]
- серията „Дарковър“ - Марион Зимър Брадли
- „Лявата ръка на мрака“ и „Обезнаследените“ - Урсула Ле Гуин
- „Странник в странна страна“ - Робърт Хайнлайн
- цикъла „Светът на Гор“ - Джон Норман
- „Първичен нагон“ - Брайън Олдис
- „Девствената планета“ - Пол Андерсън
- „Сексмисия“ - Юлиуш Махулски
- романа „Чужд секс“ и сборника „Без граници. Разкази за чужд секс“ - Е. Датлоу
- антологията „Секс и НФ“ - Т. Скортиа
- антологията „Виртуални момичета: Еротични бисери от А. Холандер“
- филмите „Барбарела“ (1968 г., реж. Р. Вадим) и „Спускането на Венера“ (1997 г., реж. А. Блейк)
У нас[редактиране]
- „Онирофилм“ - Лино Алдани, първото произведение на подобни теми, публикувано преди 1989 г. в едноименния сборник от поредицата „Библиотека Галактика“, №13
- антологията „Нищо по-опасно от една амазонка“, №8 от поредицата „SF трилър“.
- Антологията „Секси хоризонти резултат от конкурса за разказ на издателство Аргус“ Секси хоризонти.
