Разлика между версии на „Записки на свинята“
м |
|||
(Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
Ред 17: | Ред 17: | ||
'''„Записки на свинята“''' е роман от писателката [[Ина Вълчанова]]. | '''„Записки на свинята“''' е роман от писателката [[Ина Вълчанова]]. | ||
− | |||
== Публикации == | == Публикации == | ||
− | * [[2013 г.]] - [[Записки на свинята (Издателство Ерго, 2013)|Записки на свинята]] | + | * [[2013 г.]] - „[[Записки на свинята (Издателство Ерго, 2013)|Записки на свинята]]“ |
− | |||
− | == За книгата | + | == За книгата == |
Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш. | Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш. |
Текуща версия към 00:04, 14 март 2017
Записки на свинята | |
Автор(и): | Ина Вълчанова |
---|---|
Първо издание: | 2013 г. |
Жанр(ове): | антиутопия |
Изкуство: | литература |
Вид: | роман |
„Записки на свинята“ е роман от писателката Ина Вълчанова.
Публикации[редактиране]
За книгата[редактиране]
Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш.
Ангел Игов
Антиутопия?! Или биотопия, тоест нещо живо и действително?! Ако погледнем политически – и първото, и второто, ако погледнем жанрово – само първото. Интересна е интуицията на авторката: още преди да започне т. нар. „Българска пролет“, тя описва почти същите събития в София и в страната. Това говори за таланта на Ина Вълчанова да усеща обществените настроения, да ги напипва и разказва – нещо, което не се среща често в съвременната родна литература, повече самовлюбена, отколкото социално чувствителна. Прибавям към това достойнство на ръкописа и увлекателния разказ, красивия език, неочакваните обрати...
Митко Новков