Разлика между версии на „Левина“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Борислав: Без категория „Измислени герои по име - Л“)
м (Григор: Синтактични корекции)
Ред 9: Ред 9:
 
| асоциации      =  
 
| асоциации      =  
 
| място          =  
 
| място          =  
| първа поява    = ''"[[Теут се бунтува]]"''
+
| първа поява    = ''[[Теут се бунтува]]''
 
| още в          =  
 
| още в          =  
 
| бележки        =  
 
| бележки        =  
 
}}
 
}}
  
'''Левина''' e героиня от романа на [[Георги Илиев]] ''"[[Теут се бунтува]]"''. Тя е учен, който участва наравно с мъжа, когото обича, [[Кантемир]], в експериментите и работата му. Жертва живота си и спасява неговия.
+
'''Левина''' e героиня от романа на [[Георги Илиев]] ''[[Теут се бунтува]]''. Тя е учен, който участва наравно с мъжа, когото обича, [[Кантемир]], в експериментите и работата му. Жертва живота си и спасява неговия.
  
 
== Описание ==
 
== Описание ==
 
Левина е част от любовен триъгълник заедно с [[Кантемир]] и [[Велмира]]. За разлика от съперницата си в любовта, тя е страстна, красива, ревнива, отмъстителна и зла, следва героя непрекъснато и го иска изцяло за себе си, но това му пречи да се чувства свободен, а ревността й го дразни и кара да бяга от нея. Когато обаче не я е виждал, сам я търси и не може да реши нея ли да предпочете или кротката и миловидна Велмира. Подозира, че Возан е влязъл в съзаклятие с Левина, и че тя е един от саботьорите на съоръженията за задвижване на Теут около оста му. Доказателство за обратното получава когато тя спасява живота му при втория опит да го убият и сама става жертва на тълпите, настроени от [[Возан]]. Определенията за нея са от думите на Кантемир най-вече, образът не е достатъчно жив, но поне Георги Илиев прави от жените в романа си учени, чиито качества не отстъпват на тия на мъжете. Жената-учен, равноправен (в професионален план) партньор на мъжа - това е прецедент в БГ литература.
 
Левина е част от любовен триъгълник заедно с [[Кантемир]] и [[Велмира]]. За разлика от съперницата си в любовта, тя е страстна, красива, ревнива, отмъстителна и зла, следва героя непрекъснато и го иска изцяло за себе си, но това му пречи да се чувства свободен, а ревността й го дразни и кара да бяга от нея. Когато обаче не я е виждал, сам я търси и не може да реши нея ли да предпочете или кротката и миловидна Велмира. Подозира, че Возан е влязъл в съзаклятие с Левина, и че тя е един от саботьорите на съоръженията за задвижване на Теут около оста му. Доказателство за обратното получава когато тя спасява живота му при втория опит да го убият и сама става жертва на тълпите, настроени от [[Возан]]. Определенията за нея са от думите на Кантемир най-вече, образът не е достатъчно жив, но поне Георги Илиев прави от жените в романа си учени, чиито качества не отстъпват на тия на мъжете. Жената-учен, равноправен (в професионален план) партньор на мъжа - това е прецедент в БГ литература.
 +
  
  
 
[[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]
 
[[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]

Версия от 21:07, 19 юли 2008

Герой на: Георги Илиев
Характеристика:
Пълно име: Левина
Описание: учен, любима на Кантемир
Поява в: Теут се бунтува


Левина e героиня от романа на Георги Илиев Теут се бунтува. Тя е учен, който участва наравно с мъжа, когото обича, Кантемир, в експериментите и работата му. Жертва живота си и спасява неговия.

Описание

Левина е част от любовен триъгълник заедно с Кантемир и Велмира. За разлика от съперницата си в любовта, тя е страстна, красива, ревнива, отмъстителна и зла, следва героя непрекъснато и го иска изцяло за себе си, но това му пречи да се чувства свободен, а ревността й го дразни и кара да бяга от нея. Когато обаче не я е виждал, сам я търси и не може да реши нея ли да предпочете или кротката и миловидна Велмира. Подозира, че Возан е влязъл в съзаклятие с Левина, и че тя е един от саботьорите на съоръженията за задвижване на Теут около оста му. Доказателство за обратното получава когато тя спасява живота му при втория опит да го убият и сама става жертва на тълпите, настроени от Возан. Определенията за нея са от думите на Кантемир най-вече, образът не е достатъчно жив, но поне Георги Илиев прави от жените в романа си учени, чиито качества не отстъпват на тия на мъжете. Жената-учен, равноправен (в професионален план) партньор на мъжа - това е прецедент в БГ литература.