Разлика между версии на „БГ-Фантастика:Разговори/2007/февруари“

Текуща версия към 20:56, 17 май 2007

Антология, алманах, сборник[редактиране]

Има ли принципна разлика между трите? --Intery 01:34, 12 февруари 2007 (EET)

Антологията и алманахът са вид сборници. Мисля, че антологията е тематичен сборник, а алманахът - хронологичен (напр. за определена година) -- Григор Гачев 01:52, 12 февруари 2007 (EET)

Алманахът включва в себе си различни творби - прозаични,поетични, публицистични и т.н., събрани по преценка на съставителите, а антологията е също сборник, но само от поетични творби. --Sol lam 20:06, 12 февруари 2007 (EET)

В западната фантастика се е утвърдило едно такова разграничение: сборникът съдържа произведения от един-единствен автор (или, в по-редки случаи, авторски тандеми, в които задължително участва "титулярният" автор - Харлан има сборник от съавторства с дузина други автори), докато антологията представя творби (незадължително поетични), подбрани по някакъв свързващ признак - най-доброто от годината, русалкова фантастика, хумор и тънъ. (Кой е чел Весела Фламбурари? Кой? :D) Така "Сънувах човешко лице, всичките "Хоризонти" и "Модели" са антологии, докато "Икосаедър" и "Бяс и Рози" са си сборници.

За "алманах" определението на Светла ми звучи добре. --k. 23:08, 12 февруари 2007 (EET)

Само да поясня - взех определенията от един речник на съвременния български език.--Sol lam 14:46, 15 февруари 2007 (EET)

Йей, направо дискусия си се получи . Благодаря ви! --Intery 18:42, 15 февруари 2007 (EET)

Статии за години и кратки прегледи[редактиране]

Имаме статии за години, и категории за години. Какво да правим с тях? Колебанията идват от възможността за кратки прегледи на годините, написани на ръка. От една страна, те дублират съдържанието на категориите, и могат да са излишни. От друга, е удобно най-важното за годината да може да бъде прочетено на едно място, а и още дълго време категориите няма да включват всичко важно за годината.

Хрумват ми няколко възможности: нека ги обсъдим, преди да стигаме до гласуване.

1. Кратки прегледи няма. Статиите за години са пренасочки към категориите за години.

2. Статиите за години са кратки прегледи за годините, и евентуално включват линк към категорията за съответната година.

3. Статиите за години са кратки прегледи за годините, и са категоризирани в категорията за съответната година.

4. Статиите за години са пренасочки към категориите за години. Кратките прегледи са текст в категориите.

5. Статиите за години са пренасочки към категориите за години. Кратките прегледи са отделни статии, линк към които има в текста на категориите.

Очаквам мнения по тези предложения, и/или още предложения. -- Григор Гачев 01:52, 12 февруари 2007 (EET)

Четвъртият вариант ми се струва най-удачен. Информацията е събрана на едно място, така че веднага се добива впечатление, и има лесен достъп до всичко, свързано с тази година... Но подлежа на убеждаване в удобността на всички останали варианти с изключение на първия и третия (от кратки прегледи определено има нужда, а просто категоризиране към въпросната година е недостатъчно). --Intery 02:16, 12 февруари 2007 (EET)

Аз харесвам 2, 4 и 5. 2 като че ли е най-гъвкав: ако за една година ни се съберат много не толкова съществени събития в категорията, добре е да не натоварваме с километрични списъци браузърите на читателите, които просто искат да прегледат най-същественото през годината; другите пък разполагат с линк. --k. 09:51, 12 февруари 2007 (EET)

Мда, имаш право. Също, ако в годината има много събития, ще има бесен скрол, докато се стигне до категориите, не се бях замисляла за това. --Intery 18:44, 15 февруари 2007 (EET)

Сюжет[редактиране]

Хора, това със сюжета не е ли малко мръсен номер? Хубаво е, че има предупреждаващи маркери, ама няма ли да е по-добре да е в отделни страници? Също и за авторите имам един въпрос - биографиите на някой от тях се намират в мрежата, както и снимките им, могат да се копират оттам, нали? В смисъл че не подлежат на авторско право като публични личности (ако не греша, не съм много на ти със законите). -- Littlebitcr4zy 04:15, 14 февруари 2007 (EET)

За сюжета - би трябвало предупреждаващите маркери да са достатъчни (повечето уикита, които правят статии за произведения, минават само с тях). Нека засега караме така; ако после решим, че не е достатъчно, ще ги изместим в отделни статии

За биографиите и снимките - самите биографии и образи на авторите не са под авторско право, но конкретните им изражения (биография в писмен вид, снимка) са под авторското право на техните си автори. Биографията може да бъде пренаписана, като се използват само фактите от намерените; със снимките обаче проблемът е сложен. -- Григор Гачев 15:16, 14 февруари 2007 (EET)

За биографиите, когато се преразкажат, няма никакъв проблем. Стандартните снимки (т.е. тези, които са в учебниците и по стените ) не са под авторско право. Това, последното го има в Закона за авторските и сродните права (някъде в членовете от втората половина на Закона, не помня точното място). Знам го и от личен опит.--193.192.56.26 16:44, 14 февруари 2007 (EET)

За стандартните снимки - много е неясно и гъвкаво дали една снимка е стандартна, или не; добър адвокат може на практика винаги да докаже, че тя не попада под това определение. Така че най-добре да ги избягваме. -- Григор Гачев 18:51, 14 февруари 2007 (EET)

Да се концентрираме върху преводачите[редактиране]

Скъпи приятели, най-сериозно предлагам да не се разсейваме по тези сборници и антологии, които нямат никакво българско авторско присъствие. Предлагам българския превод да НЕ се взема предвид, А останалото - романи, разкази, повести, статии, есета, предговори, коментари, критики, - сътвореното от БЪЛГАРИ! За преводачите ще помислим допълнително - можем да тръгнем по обратната логика: Отваряме категория български преводачи специализирали фантастика:

- авторска страница, биография и списъци с преведените книги, без линкове. Аз например имам такива готови за Вл. Зарков, Комата, Кожухаров, Любчо Николов, Вихра Манова и др.

Няма да се разсейваме, Поредица SF трилър беше изключение.

И на мен ми се иска да попиша нещичко за няколко преводача, но в момента ме притеснява форматът на преводите. Досега са използвани няколко варианта:

1. Първо произведение, после автор; без издателство и година
   • „Силмарилион“ — Дж. Р. Р. Толкин
2. Първо автор, после произведения; с година и издателство
   • 1994 г. — Ан Маккафри — „Полетът на дракона“ (роман) — Издателство „Орфия“
3. Само произведение
   • „Животът като изкуство - Мода“

Разбира се, има и вариации. На мен най си ми харесва вторият. На вас? --Intery 18:55, 15 февруари 2007 (EET)

На мен - също, най-информативен е. Другите са били при липса на инфо за година и/или издателство - но според мен е редно да ги обозначаваме, примерно [[???? г.]] и [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]. -- Григор Гачев 21:29, 15 февруари 2007 (EET)

Съгласна, обаче редно ли е първо да е авторът, а после произведението? Досега май сме го правили първо произведение, после автор. --Intery 00:11, 16 февруари 2007 (EET)

Струва ми се да е логично първо да е авторът, а после произведението (освен в статии за автори, където авторът е по подразбиране). -- Григор Гачев 16:17, 16 февруари 2007 (EET)

И така, създадох Шаблон:Превод, който може да се ползва за генериране на запис в списък с преводи. Както посочих в Беседа:Теодора Давидова, това ще помогне за унифицирането на списъците и за последващото им използване като източник на данни. Освен това, евентуална промяна в подредбата (напр. произведение преди автор) ще става за секунди - нужна е промяна само в шаблона. --Борислав 10:03, 21 март 2007 (EET)

Кавички, латиница и курсив[редактиране]

Видях, че в статията за сп. ORPHIA са се появили кавички около името на списанието, та да кажа и тук:

Правилото в пунктуацията за имената, които съвпадат със съществителни нарицателни (и цитираните думи и изрази), гласи, че или ги ограждаме с кавички, или ги изписваме с курсив. (Само едното.) Когато са на латиница, няма нужда от нито едно от двете - латиницата, като различна писмена система от кирилицата, се счита за достатъчно разграничаваща. На мен са ми поправяли излишни кавички на контролно по български език в първи курс на НБУ, така че... учете в НБУ. :P

Конкретният извод е: списание ORPHIA. Sic. --k. 21:36, 15 февруари 2007 (EET)

С кавичките всичко взе да се обърква, когато започнахме да ги слагаме и при първото срещане на обекта на статията (което си беше получерно и курсивирано), в резултат на което сега всичко е и курсивирано, и в кавички... --Intery 00:08, 16 февруари 2007 (EET)

А като стана дума - издателството в инфокутията за издание огражда ли се в кавички? --Intery 00:13, 16 февруари 2007 (EET)

Тука нямам верен отговор. ;) Понеже е ясно, аз бих го оставил без, за краткост. --k. 13:47, 16 февруари 2007 (EET)

Мънички статийки[редактиране]

Искам да питам: Има ли смисъл да се правят страници за "автори", за които имаме 1-2 разказа и липсват биографични данни. Напр.: Деница Минчева, Ангел Антонов. Даже за някои се чудя дали да ги пиша Писатели.--В.Тодоров 22:21, 19 февруари 2007 (EET)

Ако ще правим наистина пълно уики, защо не? Нито мястото на сървъра ще свърши, нито ще се задръсти линията му. Ако статията вече я има, хем е много по-удобно само да се допълва, хем подканя да го направиш. -- Григор Гачев 00:24, 20 февруари 2007 (EET)

Шаблон ли?[редактиране]

В шаблона ли има нещо - когато правя статията за произведение, ми излиза тиренце след точката на годината в инфокутията: [[1]]? --Sol lam 20:57, 20 февруари 2007 (EET)

Принципно такава е идеята - между годината и държавата да има тире. -- Григор Гачев 23:48, 20 февруари 2007 (EET)

А, сега разбирам, извинявай за възмущението!!! . Те не могат да са на един ред годината и държавата вероятно? --Sol lam 20:00, 21 февруари 2007 (EET)

Ако инфокутията е достатъчно широка, могат. -- Григор Гачев 00:41, 22 февруари 2007 (EET)