Разлика между версии на „Владимир Свинтила“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Борислав: Преобразуване на инфокутията)
м (вложка Критик, махане на погрешна категория, дребни)
Ред 2: Ред 2:
 
| лични          = {{Инфокутия вложка личност-лични
 
| лични          = {{Инфокутия вложка личност-лични
 
   | име            = Владимир Свинтила
 
   | име            = Владимир Свинтила
   | име-оригинал    = Владимир Николов
+
   | име-оригинал    = Владимир Георгиев Николов
 
   | име-категории  = Свинтила, Владимир
 
   | име-категории  = Свинтила, Владимир
 
   | ник            =  
 
   | ник            =  
Ред 42: Ред 42:
 
   | основна-творба  =  
 
   | основна-творба  =  
 
   | други-професии  = критик, есеист, народопсихолог
 
   | други-професии  = критик, есеист, народопсихолог
 +
}}{{Инфокутия вложка критик
 +
  | жанр            =
 +
  | теми            =
 
}}
 
}}
 
| бележки        = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 
| бележки        = {{Инфокутия вложка личност-бележки
Ред 59: Ред 62:
 
== Творчество ==
 
== Творчество ==
  
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Б.Шоу, Дж.Пристли, както и ''„Четири квартета“'' на Т.Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.
+
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и ''„Четири квартета“'' на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.
  
 
== Произведения ==
 
== Произведения ==
Ред 103: Ред 106:
 
* [[???? г.]] - ''„Писма на една актриса“'' (сборник новели) - неизвестно издателство
 
* [[???? г.]] - ''„Писма на една актриса“'' (сборник новели) - неизвестно издателство
 
* [[???? г.]] - ''„Етюди по народопсихология на българина“'' (сборник с есета) - неизвестно издателство
 
* [[???? г.]] - ''„Етюди по народопсихология на българина“'' (сборник с есета) - неизвестно издателство
 
[[Категория: Критици|Радичков, Йордан]]
 

Версия от 21:09, 9 юни 2007

Владимир Свинтила
(Владимир Георгиев Николов)
публицист

Биографични данни:
Роден на: 29 април 1926 г.
Роден в: София
Починал на: 15 януари 1998 г.
Починал в: София

Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.

Биография

Роден е през 1926 г. в София.

През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга „Кладенецът на мълчанието“

През 1952 г. завършва право в СУ. През периода 19571971 г. последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през 19741977 г. е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.

Творчество

Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и „Четири квартета“ на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.

Произведения

Фантастика

Романи

Разкази

Нефантастика

  • ???? г. - „Слово за зографа Захарий“ (исторически роман)
  • ???? г. - „Милионерите на София“
  • 1960 г. - „Прометей в Кипър“ (пиеса)
  • 1979 г. - „История на Самоковската иконописна школа“ (монография)
  • 1992 г. - „Лицето на Горгоната“
  • 1996 г. - „Писма от атинските музеи“
  • 1996 г. - „Захарий Стоянов. Опит за социобиография“ (монография)
  • ???? г. - „От Маркс до Христа“ (монография)

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания
Публикации в периодика

Нефантастика

  • ???? г. - „Милионерите на София“ (сборник новели) - неизвестно издателство
  • ???? г. - „Писма на една актриса“ (сборник новели) - неизвестно издателство
  • ???? г. - „Етюди по народопсихология на българина“ (сборник с есета) - неизвестно издателство