Разлика между версии на „Колобър“
(създаване) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
== Описание == | == Описание == | ||
− | В романа средновековното българско царство и общество отдавна е приело християнството, но е запазило и много от езическите обичаи, вярвания и практики. Една от тях е прабългарската традиция на колобърството. | + | В романа средновековното българско царство и общество отдавна е приело християнството, но е запазило и много от езическите обичаи, вярвания и практики. Една от тях е прабългарската традиция на колобърството. |
Колобърът е човек със свръхестествени възможности - магически, прорицателски или сродни на тях - който е обучен да ги използва. Често колобърите са и лечители, прорицатели или висши служители на царството; такъв е [[Орфеус]] - врач, знахар, ескулап и колобър, и специален пратеник на княза. | Колобърът е човек със свръхестествени възможности - магически, прорицателски или сродни на тях - който е обучен да ги използва. Често колобърите са и лечители, прорицатели или висши служители на царството; такъв е [[Орфеус]] - врач, знахар, ескулап и колобър, и специален пратеник на княза. | ||
Ред 9: | Ред 9: | ||
Често християнските свещеници не гледат на нея с добро око, но тя дава полезни и нужни познания и умения, и затова е толерирана от властите. Някои от дисциплините, на които се обучават колобърите - магия, билки и пр. - се преподават в Симеоновия университет, главното висше учебно заведение на царството. | Често християнските свещеници не гледат на нея с добро око, но тя дава полезни и нужни познания и умения, и затова е толерирана от властите. Някои от дисциплините, на които се обучават колобърите - магия, билки и пр. - се преподават в Симеоновия университет, главното висше учебно заведение на царството. | ||
− | [[Категория: Измислени понятия по име]] | + | [[Категория:Измислени понятия по име]] |
Текуща версия към 10:29, 7 юли 2011
Колобър е термин, използван от Георги Малинов в романа „Орфеус слиза в ада“.
Описание[редактиране]
В романа средновековното българско царство и общество отдавна е приело християнството, но е запазило и много от езическите обичаи, вярвания и практики. Една от тях е прабългарската традиция на колобърството.
Колобърът е човек със свръхестествени възможности - магически, прорицателски или сродни на тях - който е обучен да ги използва. Често колобърите са и лечители, прорицатели или висши служители на царството; такъв е Орфеус - врач, знахар, ескулап и колобър, и специален пратеник на княза.
Често християнските свещеници не гледат на нея с добро око, но тя дава полезни и нужни познания и умения, и затова е толерирана от властите. Някои от дисциплините, на които се обучават колобърите - магия, билки и пр. - се преподават в Симеоновия университет, главното висше учебно заведение на царството.