Разлика между версии на „Владимир Свинтила“
м (Григор: Синтактични корекции (1)) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
| − | | лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
| − | + | | име = Владимир Свинтила | |
| − | + | | име-оригинал = Владимир Георгиев Николов | |
| − | + | | име-категории = Свинтила, Владимир | |
| − | + | | ник = | |
| − | + | | описание = публицист | |
| − | + | | портрет = | |
| − | + | | px = | |
| − | + | | портрет-текст = | |
| − | + | | още-следпортрет = | |
| − | + | | пол = м | |
| − | + | | професия = | |
| − | + | | националност = | |
}} | }} | ||
| − | | координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
| − | + | | адрес = | |
| − | + | | е-майл = | |
| − | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
| − | | био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
| − | + | | роден-ден = 29 | |
| − | + | | роден-месец = април | |
| − | + | | роден-година = 1926 | |
| − | + | | роден-град = София | |
| − | + | | роден-регион = | |
| − | + | | роден-държава = | |
| − | + | | починал-ден = 15 | |
| − | + | | починал-месец = януари | |
| − | + | | починал-година = 1998 | |
| − | + | | починал-град = София | |
| − | + | | починал-регион = | |
| − | + | | починал-държава = | |
| − | + | | починал-от = | |
}} | }} | ||
| − | | дейности | + | | дейности = {{Инфокутия вложка писател |
| − | + | | творил-начало = | |
| − | + | | творил-край = | |
| − | + | | псевдоним = | |
| − | + | | жанр = | |
| − | + | | теми = | |
| − | + | | основна-творба = | |
| − | + | | други-професии = критик, есеист, народопсихолог | |
}}{{Инфокутия вложка критик | }}{{Инфокутия вложка критик | ||
| − | + | | жанр = | |
| − | + | | теми = | |
}} | }} | ||
| − | | бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
| − | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
| Ред 54: | Ред 54: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Роден е на [[29 април]] [[1926 г.]] в София. | + | Роден е на [[29 април]] [[1926 г.]] в София. |
През [[1949 г.]] е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга ''„Кладенецът на мълчанието“'' | През [[1949 г.]] е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга ''„Кладенецът на мълчанието“'' | ||
| Ред 62: | Ред 62: | ||
Умира на [[15 януари]] [[1998 г.]] | Умира на [[15 януари]] [[1998 г.]] | ||
| − | == | + | == Произведения == |
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и ''„Четири квартета“'' на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството. | Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и ''„Четири квартета“'' на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството. | ||
| Ред 89: | Ред 89: | ||
* [[???? г.]] - ''„От Маркс до Христа“'' (монография) | * [[???? г.]] - ''„От Маркс до Христа“'' (монография) | ||
| − | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
Версия от 19:41, 5 юли 2011
| Владимир Свинтила | |
| (Владимир Георгиев Николов) | |
| публицист | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 29 април 1926 г. |
| Роден в: | София |
| Починал на: | 15 януари 1998 г. |
| Починал в: | София |
Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.
Съдържание
Биография
Роден е на 29 април 1926 г. в София.
През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга „Кладенецът на мълчанието“
През 1952 г. завършва право в СУ. През периода 1957–1971 г. последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през 1974–1977 г. е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.
Произведения
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и „Четири квартета“ на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.
Произведения
Фантастика
Романи
Разкази
Нефантастика
- ???? г. - „Слово за зографа Захарий“ (исторически роман)
- ???? г. - „Милионерите на София“
- 1960 г. - „Прометей в Кипър“ (пиеса)
- 1979 г. - „История на Самоковската иконописна школа“ (монография)
- 1992 г. - „Лицето на Горгоната“
- 1996 г. - „Писма от атинските музеи“
- 1996 г. - „Захарий Стоянов. Опит за социобиография“ (монография)
- ???? г. - „От Маркс до Христа“ (монография)
Публикации
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
Публикации в периодика
- 1990 г. - „Крадци на саксии“ (разказ) - сп. „ФЕП“, бр. 5/90
