Разлика между версии на „Фантастика“

Версия от 14:31, 29 януари 2007

Опит за Дефиниция

(от гр. “phantastike”=изкуство на въображението). Форма на изобразяване на живота, при която на базата на реални представи се създава свръестествена, нереална картина на света, разпространена във фолклора, изкуството, социалната утопия, литуратурата, киното.

Според “Большая советская энциклопедия”, т.29, “Ф е разновидност на художествената литература. Ф, или фантастичната литература най-често се разглежда като съвкупност от художествени произведения, в които се изобразяват необикновени, невероятни, невъзможни в обективно съществуващия свят събития, случки, явления, герои... Това е литература, в която фантастичното играе решаваща или поне съществена роля.”
С.Белокуров в своя “Речник на литературоведческите термини” (2005) определя Ф като “вид художествена литература, основана на особен фантастичен тип образност, за който са характерни: висока степен на условност, нарушение на нормалните, логически връзки и закони на реалността, създаване на измислени светове”.
М.Денисов и В.Милитарев, смятат тъкмо обратното: Ф не е жанр, а “типологическа разновидност изкуство, пронизваща цялата структура на култрата”.
Според А. и Б.Стругацки става дума за “... разновидност на литературата, която се отличава от всички други по присъствието на Ф елемент - на неслучилото се или невъзможното въобще.”
С.Павлов: “Това е литература на новите представи за бъдещето, основани на достиженията на цивилизацията.”

А.Азимов счита Ф за “раздел от литературата, който се занимава с влиянието на научното развитие върху човешките същества”. Той има една друга дефиниция, която не бе възприета от никого на сериозно поради изключителната си простота: “Ф е литература за измененията”.
Р.Хайнлайн я нарича “реалистична спекулация относно възможни бъдещи събития, които се основават на адекватно познание за реалния свят, миналото и настоящето”.
А.Кларк пише: “Ф е художествената патерица на науката”.
Р.Бредбъри е по-категоричен: “Ф е най-важният жанр на нашето време! Тя не е част от “главния поток” на литературата, тя Е “главния поток!”
Фр.Пол уточнява: “Аз се занимавам с Ф, защото няма друга литература, която в такава степен да има общо с реалността. Ние искаме да помогнем на човечеството да разбере какви промени го очакват.”

Според Св.Славчев “Ф е художествена литература, при която поне една от съставните части на художествения конфликт е нереална - не може да съществува или още не съществува.”
Интересна в тази насока е книгата на Цв.Тодоров “Въведение във Ф литература”, издадена на френски (70), където авторът разглежда Ф като жанр, отнасяйки термина към ограничен кръг произведения.

Извори на Фантастиката

Източниците на Ф са в митологичното народно-поетично съзнание, изразено в героичните епоси и вълшебните приказки. По своята същност Ф е плод на многовековната дейност на колективното въображение и е продължение на тази дейност чрез митологични и приказни образи, мотиви и сюжети, съчетани с жизнения материал на историята и съвременността.

Кога е възникнала Ф? Въпросът е спорен. Едни приемат за първи фантаст Дж.Леопарди, други - М.Шели, трети - Гьоте, четвърти - дори Дж.Кийтс. С “палмата на първенството” са окичени още Дж.Суифт, Т.Малори, Данте, Фр.Рабле, Т.Кампанела...

Всъщност въпросът няма смисъл - корените на Ф се губят далеч назад - да си спомним приказките от “1001 нощ”, или Омир, или “Правдива история” на Лукиан, или “Метаморфози” на Овидий... Ф елементи се откриват в античните романи “Дафнис и Хлоя” на Лонг и “Животът на Александър Македонски” на Псевдо-Калистен. Фантастика ли са епоса за Гилгамеш, “Махабхарата”, мексиканския “Попол Вух”, цялата древногръцка митология - божествения цикъл, героическия цикъл, троянския цикъл, тиванския цикъл? Какво е египетската митология? Фантастика ли?! Какво е всяка друга митология? Само митология ли?

Наистина ли корените на Ф достигат до античния свят? Отговорът според мнозина е НЕ! И колкото и невероятно да звучи, Ф е още по-стара! Ф се заражда още, когато човекът започва да използва въображението си, за да свързва обясненията си за неразбираемия свят, в който живее, с проблемите на собственото си съществуване. В момента, когато е свързал реалността с фантазиите си. В момента, когато е съчинил първата приказка, първото поверие, първото предание. Ф идва до нас от пещерите…

Има творби от античността, Средновековието, Ренесанса, които и днес звучат актуално (“1001 нощ”, Данте, Фр.Рабле и др.) Има творби, които са популярни по причини, различни от тези, заради които са създадени (Омир, М.Шели и др.) Ема, разбира се, и творби, които напълно са загубили значението си (напр. “Попол Вух”).

Първообраз на много от бъдещите Ф пътешествия е пародийната “Правдива история” на Лукиан, където автора усилва космическия ефект чрез невероятна флора и фауна. В творбата си Лукиан иронизира авторите на разпространените по онова време четива за Ф пътешествия. (Следователно и той не е пръв!) Овидий в прочутите си “Метаморфози” насочва Ф в руслото на митологичния сюжет и въвежда фантастико-символичната алегория. Богат извор на приказно-Ф идеи и сюжети предлагат приказките от “1001 нощ”, оказали влияние върху романтизма. Фантастични образи насищат епосите “Махабхарата” и “Рамаяна”. Своеобразен литературен микс на предания, легенди и поверия са редица творби в японската и китайската литература.

Фантастичното въображение е основа на средновековния рицарски епос - от “Беовулфа” (VІІІ в.) до “Пърсивал” (ок.1182 г.) на Кр. де Труа и “Смъртта на Артур” (1469) на Т.Малори. Ренесансовия етап завършва с рицарската пародия “Дон Кихот” (1605-15) на М.Сервантес, който полага основите на реалистичния роман, както и комичната епопея с фантастична основа “Гаргантюа и Пантагрюел” (1532) на Фр.Рабле. У Рабле откриваме едни от първите елементи на фантастична утопия, доразвита от Т.Мор (“Остров Утопия”, 1516), Т.Кампанела (“Градът на Слънцето”, 1602) и Фр.Бейкън (“Новата Атлантида”, 1623). Още по-тясно съчетание на фантастиката с мечтата за приказно царство на справедливостта е “Буря” на У.Шекспир.

В “Пътешествията на Гъливер” (1726) на Дж.Суифт Ф в духа на Рабле и Бержерак е в служба на идеологическата сатира. Ф няма самостоятелно значение, а е основа за развитие на интригите, движещи действието (“Куцият бяс”-А.Лесаж, “Влюбеният дявол”-Ж.Казот, 1772) или средство за философски разсъждения (“Микромегас”-Волтер, 1752) и др.

Немските романтици се обръщат към изворите на Ф - събират и обработват вълшебните приказки и легенди: “Народни приказки от Петер Лебрехт” (1797), обработени от Тик, “Детски и семейни приказки” (1812-14) и “Немски предания” (1816-18) на братя Грим. Макар да остават и до днес в областта на детската Ф, те дават пример на цялата европейска литература. Особено ярък образец в тази насока са приказките на Х.К.Андерсен.

В творчеството на Е.Т.А.Хофман е комбинирана литературна приказка (“Повелителят на бълхите”), готически роман (“Елексирът на дявола”), феерична фантасмагория (“Принцеса Бримбила”), романтична повест с Ф подправка (“Избор на невяста”). Чрез традиционния Ф мотив за продажба на душата на дявола Гьоте в своя “Фауст” прави опит за засилване на влечението към Ф. В Русия романтичната Ф е представена в творчеството на В.Жуковски, В.Одоевски, А.Погорелски, А.Велтман, А.С.Пушкин (с приказните фантазии в “Руслан и Людмила” и фантастичните образи в “Дама Пика”), Н.Гогол ( “Нос”, “Портрет”, “Вий” и ”Вечери в селцето край Диканка”), Ф.Достоевски (“Двойници”) и др.

Готическата традиция на Ф развива Е.А.По, описващ отвъдния свят като царство на призраците и кошмарите, властващи над човешките съдби. Но с “Историята на Артър Гордън Пим” и “Спускане в Маелстрьом” той предугажда появата на новия отрасъл на Ф - НФ, която у Ж.Верн и Х.Уелс придобива съвременния си облик.

В края на ХІХ в. интерес към Ф проявяват писатели от най-различни направления (Р.Л.Стивънсън, Ф.Сологуб, М.Метерлинк, Ал.Блок, Г.Майнринк. Развитието на детската литература поражда свят на играчките у Л.Карол, К.Колоди, Л.Милн, Н.Носов, Ал.Толстой. В западната литература на ХХ в. широко място намира неоготическата Ф у Х.Лъвкрафт, Дж.Колиер, У. де ла Мар и др. През втората половина на века фантастиката се развива предимно в руслото на НФ, макар че намира качествено нови измерения и в руслото на епичната Ф (трилогията “Властелинът на Пръстените” на Дж.Толкин, 1954-55), романите на японеца А.Кобо, творбите на испанските и латиноамериканските писатели (Х.Кортасар, А.Састре).

Опит за Класификация

Д.Уайд предлага следната първична класификация на Ф: “свръхестествена литература, “научна фантастика, “фентъзи” и “литература на свръхвъображението”.
Според общоприетото мнение, роман, повест, разказ, очерк, трактат, поема и т. н. са жанрове, които се използват във Ф (ако става дума за литература; защото имаме още живопис, скулптура, кино, музика, театър, дори и цирк…) А за самата Ф може да се говори за ПОДВИДОВЕ. Като: познавателна, техническа, утопична, антиутопична, социална, философска, сатирична, хумористична, приключенска детективна, приказна, мистична, детска и …

Класификация на Ф литература:

• Според направлението:

1. НФ - действието се развива в свят, основан на материалистични постулати (“Соларис”-Ст.Лем, “Бръмбар в мравуняка”-А. и Б.Стругацки)
2. Фентъзи - действието се развива в свят, основан на рационални идеалистически постулати (“Властелинът на Пръстените”-Дж.Толкин, “Шанара”-Т.Брукс)
3. Фантастика на ужаса - характеризира се с реалистично описано вмешателство в живота на човека на мистични, ирационални и подземни сили (“То”-Ст.Кинг, “Шепнещият в тъмнината”-Х.Лъвкрафт)
   
   

• Според художествената задача:

1. Психологическа - особено внимание се отделя на героите, техните търсения и етиката на взаимоотношенията (“Цветя за Алджернън”-Д.Кийс, “Скрут”-М. и С.Дяченко)
2. Приключенска - сюжетна Ф, в която философията и психологията играят второстепенна спомагателна роля за разлика от развлекателния елемент (“Изгубеният свят”-А.К.Дойл, “Окото на силата”-Валентинова)
3. Философска - литература за взаимоотношенията на човека с мирозданието и духовната материя (“Хиперион”-Д.Симънс, “Многоръкият бог на Далайна”-Св.Логинов)
4. Хумористична - весела Ф (“М.И.Т.”-Р.Асприн, “Пътеводител на галактическия стопаджия”-Д.Адамс)
5. Сатирична - Ф, осмиваща пороци и недостатъци (“Бил, Галактическият герой”-Х.Харисън, “Приказка за Тройката”-А. и Б.Стругацки)