Разлика между версии на „Фентъзи“

Версия от 14:04, 30 януари 2007

Фентъзи (англ. fantasy — фантазия) е подвид на Фантастиката, чийто основа е повествование за измислен свят, в който чудото е реалност, а базисната основа е повече идеалистична, отколкото рационална, и повече чудесна (магична, религиозна), отколкото физична.

Дефиниции

“Фентъзи е белетристична форма, включваща романи, разкази, ролеви игри и филми. Действието обикновено протича в светове, значително отличаващи се от Земята, населени от същества, владеещи магия, и митически същества от рода на дракони и еднорози. Като жанр, фентъзито е едновременно свързано и се различава от хоръра и НФ. И трите жанра съдържат фантастични елементи, радикално различаващи се от действителността, или допускат предположението, че действителността би могла да бъде друга.” (“Webster’s Online Dictionary”)

“Фентъзи е литературен жанр, появил се в Англия в средата на XX в., доближаващ се до НФ, но използващ в по-свободен, “приказен” маниер, мотиви от далечни премествания в пространството и времето, извънземни светове, изкуствени организми, митология на древни цивилизации”. (“WikipediA”)

Бълг. Уикипедия посочва: “Фентъзи е литературен жанр, характеризиращ се с използването на елементи от митологията, фолклора и класическите "вълшебни приказки".

Според “Речник на литературоведческите термини” (С.Белокуров, 2005) “фентъзито е разновидност на фантастиката: произведения, изобразяващи измислени събития, в които главна роля играе ирационалното, мистично начало, и светове, съществуването на които не може да се обясни логически. Във фентъзито действат богове, демони, добри и зли вълшебници, гноми, великани, говорещи животни и предмети, привидения, вампири, митологични и приказни същества и т. н. Фентъзито е своеобразно съединяване на приказки, фантастика и приключенски рицарски роман.”

Терминът се използва за първи път от П.Иневър в сп.”Wonder Stories” (1934).

Извори

Живот на фентъзито вдъхва още в 1485 г. Т.Малори (“Смъртта на Артур”). За създатели на вида по отношение на измисления свят се считат Дж.Макдоналд с “Фантазии: Вълшебен роман за мъже и жени” (1858), създал първия уникален (вторичен) авторов свят без и най-малък намек за реалността, и Л.Карол с “Алиса в Страната на чудесата” (1865) и “Алиса в Огледалния свят” (1871), претендиращи за първите фентъзи-романи.

Създател на вида по отношение на съвременния тип герой е Х.Хагард с романите “Рудниците на цар Соломон” (1885) и “Тя” (1886). Той се счита и за първооткривател на “изгубените светове”. Към него с известни уговорки може да се причисли и У.Маккей с комиксите за приключенията на Немо в измислена страна (1905).

За създател и родоначалник на фентъзито като подвид на фантастиката се счита Лорд Дансени, автор на “Приказки на спящия” (10), макар в момента на публикуването сборника да не предизвиква голям интерес сред читатели и критика. Популяризирането става едва със сериите на Е.Бъроуз за Тарзан (1912-47) и на Р.Хауърд за Конан (1932-36).

Истинското признание обаче идва значително по-късно, едва в средата на 50-те год. на ХХ в., във връзка с творческия дебют на Дж.Толкин и “странните приказки” на У.Ле Гуин (цикъла “Землемория”). Толкин начертава основните правила, по които се водят почти всички негови наследници - пътуването, вълшебния предмет, злия бог/магьосник, разнообразните народи, обединяващи се пред лицето на Мрака и т. н. Но фентъзито не е Толкин или “Властелинът…”, фентъзито е нещо повече. Трилогията без съмнение е велика книга (но кой знае защо след издаването й у нас през 1969 г. почти никой не й обърна внимание! ), но една сага не определя жанра.

Фентъзи пишат Т.Пратчет, П.Ентъни, Г.Диксън, Д.Дънкан, К.Курц, М.Вайс, Б.Хембли, К.Кер, А.Нортън, Ст.Пери, Р.Зелазни, Л.С. де Камп, Л.Картър, К.Буличов, както и редица “твърди” фантасти като П.Андерсън, Р.Шекли, Р.Хайнлайн, М.Муркок, Ф.Х.Фармър, Р.Салваторе и мн. др.

Класификация