Разлика между версии на „Йо-хо-хо“
м |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
БГ филм (1981) <br><br> | БГ филм (1981) <br><br> | ||
| − | реж. | + | реж. Зако Хеския<br><br> |
| − | Участват: К.Варийски, В.Чучков и др. <br><br> | + | сц. Валери Петров<br><br> |
| − | '''Сюжет''': | + | оп. Стефан Трифонов<br><br> |
| + | муз. Кирил Дончев<br><br> | ||
| + | Участват: К.Варийски (Актьора/Черния пират), В.Чучков (Леонид), Ил.Пенев (Губернатора), А.Анев (Гого/Седящия бик) и др. <br><br> | ||
| + | '''Награди''': от СБФД`81 - за режисура, за сценарий, за музика; от Кинофестивала в Москва (81)-Спец.награда на журито; от Кинофестивала във Варна (82)-Първа награда и награда за сценарий.<br><br> | ||
| + | '''Сюжет''': Отделение по травматология в болница. Тук започва приятелството между актьора — млад мъж, със счупен гръбначен стълб и Леонид — 10-годишно момче със счупена ръка. Детето намира актьора в момент на тежка душевна криза, на прага на отчаянието. Актьорът решава да привлече Леонид, за да може чрез него да си достави отрова и да се самоубие. Така започва да разказва своя фантастичен разказ за Черния пират. . . Това е последната му роля, макар „и на ужким”. Но постепенно той истински се вживява в своите измислици, в които включва и останалите пациенти от отделението. За това му помага и Леонид, към когото без да иска се привързва. А от своя страна момчето му се посвещава искрено, така както само децата умеят. . . Накрая Леонид избавя актьора от отчаянието и му връща надеждата, че дори и неподвижен, има смисъл да живее. . . | ||
Версия от 14:49, 1 февруари 2007
БГ филм (1981)
реж. Зако Хеския
сц. Валери Петров
оп. Стефан Трифонов
муз. Кирил Дончев
Участват: К.Варийски (Актьора/Черния пират), В.Чучков (Леонид), Ил.Пенев (Губернатора), А.Анев (Гого/Седящия бик) и др.
Награди: от СБФД`81 - за режисура, за сценарий, за музика; от Кинофестивала в Москва (81)-Спец.награда на журито; от Кинофестивала във Варна (82)-Първа награда и награда за сценарий.
Сюжет: Отделение по травматология в болница. Тук започва приятелството между актьора — млад мъж, със счупен гръбначен стълб и Леонид — 10-годишно момче със счупена ръка. Детето намира актьора в момент на тежка душевна криза, на прага на отчаянието. Актьорът решава да привлече Леонид, за да може чрез него да си достави отрова и да се самоубие. Така започва да разказва своя фантастичен разказ за Черния пират. . . Това е последната му роля, макар „и на ужким”. Но постепенно той истински се вживява в своите измислици, в които включва и останалите пациенти от отделението. За това му помага и Леонид, към когото без да иска се привързва. А от своя страна момчето му се посвещава искрено, така както само децата умеят. . . Накрая Леонид избавя актьора от отчаянието и му връща надеждата, че дори и неподвижен, има смисъл да живее. . .
