Разлика между версии на „Елка Константинова“

Версия от 17:23, 9 февруари 2007

Елка Георгиева Константинова е български литературовед и политик. Работи в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература. През 1989 г. оглавява възстановената Радикалдемократическа партия и е сред водачите на Съюза на демократичните сили в началото на 90-те години.

Биография

Елка Константинова e родена в София на 25 май 1932 г. в семейството на литературния критик Георги Константинов. През 1956 г. завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Георги Райчев. Живот и творчество“.

От 1966 до 1967 г. Елка Константинова е преподавател в Държавния библиографски институт. От 1968 г. завежда отдел „Критика“ във вестник „Народна култура“ и списание „Септември“. Член е на Международната асоциация по научна фантастика (от 1969 г.). От 1974 до 1984 г. е преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен. От 1979 до 1982 г. е лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. От 1987 до 1990 г. е преподавател по детска литература във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“. През 1990 г. защитава професорска титла.

Елка Константинова е сред инициаторите на възстановяването на Радикалдемократическата партия — от декември 1989 г. до юни 1993 г. е председател на партията. Директор на в."Век 21" (1990-1991 г.) Тя е народен представител в VII Велико Народно събрание (1990-1991 г.) и XXXVI Народно събрание (1991 г.), министър на културата в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.)

От 1993 до 1997 г. работи в българското посолство във Варшава и отговаря за културните отношения между България и Полша.

Владее полски, френски и руски език.

Награди

• 2002 г. - „Рицарски кръст“ от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки.
• 1998 г. - Награда за фантастика Гравитон за критика.

Творчество

Публикува статии в „Литературен фронт“, „Литературен форум“, „Пламък“, „Септември“, „Летописи“, „Литературна мисъл“, „Век 21“, „Литературен вестник“ и др. Редактор е на издания на съчиненията на Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Антон Страшимиров и др.

Съставител, редактор и рецензент на редица художествени (вкл. НФ) и научни издания.

Участва в съставянето на литературната част на "Българска енциклопедия А–Я" (2002 г.)

Авторка е на няколко учебника по литература за средното училище.

за Фантастиката

• ???? г. - „Идеите на научната фантастика на социалистическия реализъм“
• 1973 г. - „Фантастика и белетристика“
• 1985 г. - „Фантастика и съвременност“
• 1987 г. - „Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза“
• 2003 г. - „Павел Вежинов и философското мислене на фантастиката“

Други публикации

• 1970 г. - „Георги Райчев. Литературно-критически очерк“
• 1974 г. - „Камен Калчев“
• 1977 г. - „Георги Караславов. Творечски портрет“, с второ издание през 1986 г.
• 1977 г. - „Наблюдения над литературното развитие“
• 1979 г. - „Развитие на разказа и повестта 1944-1956“
• 1980 г. - „Априлски дъждове“
• 1980 г. - „Самобитно и общочовешко“
• 1985 г. - „Силуети от вчера и днес“
• 1987 г. - „Българският разказ от вчера и днес“
• 1988 г. - „Николай Лилиев“
• 1992 г. - „Лечебната сила на литературата“
• 2002 г. - „Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни критически студии и статии“
• 2003 г. - „Елин Пелин и родните простори“