Разлика между версии на „Записки на свинята“
м |
|||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
* [[2013 г.]] - „[[Записки на свинята (Издателство Ерго, 2013)|Записки на свинята]]“ | * [[2013 г.]] - „[[Записки на свинята (Издателство Ерго, 2013)|Записки на свинята]]“ | ||
| − | == За книгата | + | == За книгата == |
Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш. | Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш. | ||
Текуща версия към 00:04, 14 март 2017
| Записки на свинята | |
| Автор(и): | Ина Вълчанова |
|---|---|
| Първо издание: | 2013 г. |
| Жанр(ове): | антиутопия |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | роман |
„Записки на свинята“ е роман от писателката Ина Вълчанова.
Публикации[редактиране]
За книгата[редактиране]
Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш.
Ангел Игов
Антиутопия?! Или биотопия, тоест нещо живо и действително?! Ако погледнем политически – и първото, и второто, ако погледнем жанрово – само първото. Интересна е интуицията на авторката: още преди да започне т. нар. „Българска пролет“, тя описва почти същите събития в София и в страната. Това говори за таланта на Ина Вълчанова да усеща обществените настроения, да ги напипва и разказва – нещо, което не се среща често в съвременната родна литература, повече самовлюбена, отколкото социално чувствителна. Прибавям към това достойнство на ръкописа и увлекателния разказ, красивия език, неочакваните обрати...
Митко Новков
