Разлика между версии на „Електронно списание Фентернет/2002/2 бр.“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (дребни)
м (+кутия, -кат)
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Fent_2_2002.jpg|рамка|дясно|]]
+
{{Инфокутия списание брой
 +
| име                  = [[Електронно списание Фентернет|Eлектронно списание „Фентернет“]]
 +
| брой-година          = 2002
 +
| брой                  = 2
 +
| корица                = Fent_2_2002.jpg
 +
| px                    = 250
 +
| корица-текст          =
 +
| държава              =
 +
| език                  =
 +
| ден                  =
 +
| месец                =
 +
| година                =
 +
| издателство          =
 +
| формат                =
 +
| брой-страници        =
 +
| тираж                =
 +
| ISSN                  =
 +
| баркод                =
 +
| съставител            =
 +
| рецензент            =
 +
| предговор            =
 +
| послеслов            =
 +
| преводач              =
 +
| художник-корица      =
 +
| художник              =
 +
| оформление            =
 +
| редактор              =
 +
| художествен-редактор  =
 +
| технически-редактор  =
 +
| коректор              =
 +
| предпечат            =
 +
| печат                =
 +
| бележки              =
 +
}}
  
 
От Автора на Фентернет
 
От Автора на Фентернет
Ред 44: Ред 77:
  
 
* Д о н о с и е (стр. 56)
 
* Д о н о с и е (стр. 56)
 
 
[[Категория: Фентернет|2002-2]]
 

Версия от 19:24, 26 февруари 2007

Eлектронно списание „Фентернет“
2002 г.  /  2 бр.
Fent 2 2002.jpg
Издадено в: България
Език: български

От Автора на Фентернет

Добре дошли на Булгакон - Перперикон и през тази 2002-ра година. Мислех да започна това специално издание на Фентернет с вдъхновено есе за значението на идеята във фантастиката, но се оказа, че старият Бредбъри го е написал отдавна, и просто го превеждам. Писна ми от преписвачи на стари идеи, които в синхрон припяват, че в изкуството всичко било добре забравеното старо и нищо не можело да се измисли. И аз се възхищавам на изобилните таланти на Дъглас Адамс и Тери Пратчет, но къде щяха да бъдат те без поколенията измислячи на нови реалности?!? Помислете над това.

Фактът, че си отива едно поколение, което бе вдъхновено от Прогреса, а идва поколение, разочаровано от Измененията, не отменя прииждащото Бъдеще. Ако не мислим какво ни очаква, то ще ни причака. Не можем вечно да се крием под полата на феодалната си баба, изплашени от Това, Което Гърми на Двора.

Ваш Атанас П. Славов

Съдържание

  • Съзвездие кинотавър - нови фантастични филми (стр. 39)
  • Д о н о с и е (стр. 56)