Разлика между версии на „Владимир Свинтила“
м (продължавам с този) |
м (ми, това е) |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
| бележки = | | бележки = | ||
}} | }} | ||
− | '''Владимир Свинтила''' е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог. | + | '''Владимир Свинтила''' (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог. |
== Биография == | == Биография == | ||
− | Роден е през [[1926 г.]] | + | Роден е през [[1926 г.]] в София. |
През [[1949 г.]] е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга ''„Кладенецът на мълчанието“'' | През [[1949 г.]] е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга ''„Кладенецът на мълчанието“'' | ||
+ | |||
+ | През [[1952 г.]] завършва право в СУ. През периода 1957-1971 г. последователно е редактор във в.„Народна култура“, издателство „Български художник“, в.„София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през 1974-1977 г. е зам. главен редактор на в.„Софийска правда“. | ||
== Творчество == | == Творчество == | ||
− | Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Васил Стоилов, Васил Захариев, | + | Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Б.Шоу, Дж.Пристли, както и ''„Четири квартета“'' на Т.Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството. |
== Произведения == | == Произведения == | ||
Ред 58: | Ред 60: | ||
* [[196? г.]] - ''„[[Крадци на сенки]]“'' | * [[196? г.]] - ''„[[Крадци на сенки]]“'' | ||
+ | |||
=== Нефантастика === | === Нефантастика === | ||
− | * ''„Слово за зографа Захарий“'' (исторически роман) | + | * [[???? г.]] - ''„Слово за зографа Захарий“'' (исторически роман) |
− | * ''„Милионерите на София“'' | + | * [[???? г.]] - ''„Милионерите на София“'' |
− | * '' | + | * [[1960 г.]] - ''„Прометей в Кипър“'' (пиеса) |
− | * '' | + | * [[1979 г.]] - ''„История на Самоковската иконописна школа“'' (монография) |
+ | * [[1992 г.]] - ''„Лицето на Горгоната“'' | ||
+ | * [[1996 г.]] - ''„Писма от атинските музеи“'' | ||
+ | * [[1996 г.]] - ''„Захарий Стоянов. Опит за социобиография“'' (монография) | ||
+ | * [[2002 г.]] - ''„От Маркс до Христа“'' (монография) | ||
+ | * [[???? г.]] - ''„Етюди по народопсихология на българина“'' (сборник с есета) | ||
== Издания == | == Издания == |
Версия от 22:10, 2 март 2007
Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.
Съдържание
Биография
Роден е през 1926 г. в София.
През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга „Кладенецът на мълчанието“
През 1952 г. завършва право в СУ. През периода 1957-1971 г. последователно е редактор във в.„Народна култура“, издателство „Български художник“, в.„София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през 1974-1977 г. е зам. главен редактор на в.„Софийска правда“.
Творчество
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Б.Шоу, Дж.Пристли, както и „Четири квартета“ на Т.Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.
Произведения
Фантастика
Романи
Разкази
Нефантастика
- ???? г. - „Слово за зографа Захарий“ (исторически роман)
- ???? г. - „Милионерите на София“
- 1960 г. - „Прометей в Кипър“ (пиеса)
- 1979 г. - „История на Самоковската иконописна школа“ (монография)
- 1992 г. - „Лицето на Горгоната“
- 1996 г. - „Писма от атинските музеи“
- 1996 г. - „Захарий Стоянов. Опит за социобиография“ (монография)
- 2002 г. - „От Маркс до Христа“ (монография)
- ???? г. - „Етюди по народопсихология на българина“ (сборник с есета)
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
Публикации в периодика
- 1990 г. - „Крадци на сенки“ (разказ) - сп. „ФЕП“, бр.5/90