Разлика между версии на „Иън“
м (дребни корекции, кат.) |
м (дребни стилови - Свет, казвай, ако ти се бъркам премного) |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
== Описание == | == Описание == | ||
| − | ИЪН е брат-близнак на [[Аню]]. Светлокос, рошав, | + | ИЪН е брат-близнак на [[Аню]]. Светлокос, рошав и синеок на външност, той е описан от авторите като палавник, който не вярва в приказки. В същото време е мечтател – обича да си представя, че си купуват кратер на Луната, че си построяват в него дворец и Аню го чака да се върне от космическите подвизи като предводител на звездна армия. |
| − | Иън е по-скоро безразсъден, отколкото смел, макар в | + | Иън е по-скоро безразсъден, отколкото смел, макар в „битката“ с кълбото грамадни червеи да проявява самообладание и дързост, настъпвайки един. При вида на гърчещото се пълзящо Иън започва да се смее – една реакция, която е прелюдия към жестокостта му в игрите. Смехът все пак се оказва спасителен, защото липсата на страх е онова, което унищожава враждебната топка червеи и те се разпадат и изчезват така внезапно, както са се появили. |
| − | Безразсъдството на Иън | + | Безразсъдството на Иън е загатнато още когато виждат с Аню въже от светлина, спускащо се от Луната до прозореца им. Той пръв и без да му мисли много се закатерва по него. Това безразсъдство проличава ясно в опасната игра, която измисля, когато се запознава с лунните обитатели. На един мост над пропаст всеки трябва да докаже колко е смел, като се превърне в мишена на другите, докато те го мерят с камъни, и да се задържи, без да падне. Съществата могат да летят и това ги предпазва от смъртта, но когато самият Иън се качва и го улучват в челото, той пада в пропастта. Спасява го една преоплия, която момчето преди това е ударило и блъснало; тя го улавя и пренася до Вонящото блато, чиито води могат да лекуват всички рани и болести. Все пак злосторството не е в природата на Иън. Лошотата му и неспособността да спре, когато вижда колко опасна е станала играта, се обясняват с това, че [[Скритото зло]] е влязло в него и го подтиква към лудориите. Както отбелязва [[Хладен вятър]], в добри деца като Аню то изобщно не може да се всели. Скритото зло дебне и избира такива като Иън – шумни, бъбриви, нетърпеливи, искащи да ги забелязват и да имат власт в игрите и сред приятелите. |
Когато идва на себе си, Иън разбира колко лошо се е държал и се разкайва, а благородството на преоплията и силата на нейната прошка за стореното зло го променят. | Когато идва на себе си, Иън разбира колко лошо се е държал и се разкайва, а благородството на преоплията и силата на нейната прошка за стореното зло го променят. | ||
Версия от 14:14, 3 март 2007
| Герой на: Клуб Светлини сред сенките | |
|---|---|
| Характеристика: | |
| Пълно име: | Иън |
| Поява в: | „Въже от светлина“ |
Иън e един от главните герои във фентъзи-приказката „Въже от светлина“, написана колективно от децата от клуб „Светлини сред сенките“ - Казанлък.
Описание
ИЪН е брат-близнак на Аню. Светлокос, рошав и синеок на външност, той е описан от авторите като палавник, който не вярва в приказки. В същото време е мечтател – обича да си представя, че си купуват кратер на Луната, че си построяват в него дворец и Аню го чака да се върне от космическите подвизи като предводител на звездна армия.
Иън е по-скоро безразсъден, отколкото смел, макар в „битката“ с кълбото грамадни червеи да проявява самообладание и дързост, настъпвайки един. При вида на гърчещото се пълзящо Иън започва да се смее – една реакция, която е прелюдия към жестокостта му в игрите. Смехът все пак се оказва спасителен, защото липсата на страх е онова, което унищожава враждебната топка червеи и те се разпадат и изчезват така внезапно, както са се появили.
Безразсъдството на Иън е загатнато още когато виждат с Аню въже от светлина, спускащо се от Луната до прозореца им. Той пръв и без да му мисли много се закатерва по него. Това безразсъдство проличава ясно в опасната игра, която измисля, когато се запознава с лунните обитатели. На един мост над пропаст всеки трябва да докаже колко е смел, като се превърне в мишена на другите, докато те го мерят с камъни, и да се задържи, без да падне. Съществата могат да летят и това ги предпазва от смъртта, но когато самият Иън се качва и го улучват в челото, той пада в пропастта. Спасява го една преоплия, която момчето преди това е ударило и блъснало; тя го улавя и пренася до Вонящото блато, чиито води могат да лекуват всички рани и болести. Все пак злосторството не е в природата на Иън. Лошотата му и неспособността да спре, когато вижда колко опасна е станала играта, се обясняват с това, че Скритото зло е влязло в него и го подтиква към лудориите. Както отбелязва Хладен вятър, в добри деца като Аню то изобщно не може да се всели. Скритото зло дебне и избира такива като Иън – шумни, бъбриви, нетърпеливи, искащи да ги забелязват и да имат власт в игрите и сред приятелите.
Когато идва на себе си, Иън разбира колко лошо се е държал и се разкайва, а благородството на преоплията и силата на нейната прошка за стореното зло го променят.
