Разлика между версии на „Владимир Свинтила“

Версия от 22:46, 9 май 2007 (редактиране) ВТодоров (беседа | приноси) (→‎Нефантастика) ← По-стара редакция		Версия от 12:13, 6 юни 2007 (редактиране) (връщане) Голем (беседа | приноси) м (Борислав: Вмъкване на „Инфокутия вложка имена“ в инфокутията) По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	{{Инфокутия личност		{{Инфокутия личност
−	| име            = Владимир Свинтила	+	| име          = {{Инфокутия вложка имена
−	| име-оригинал    = Владимир Николов	+	| име            = Владимир Свинтила
−	| име-категории  = Свинтила, Владимир	+	| име-оригинал    = Владимир Николов
		+	| име-категории  = Свинтила, Владимир
		+	}}
	| описание        = публицист		| описание        = публицист
	| портрет        =		| портрет        =

---

Версия от 12:13, 6 юни 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.

Биография

Роден е през 1926 г. в София.

През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга „Кладенецът на мълчанието“

През 1952 г. завършва право в СУ. През периода 1957–1971 г. последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през 1974–1977 г. е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.

Творчество

Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Б.Шоу, Дж.Пристли, както и „Четири квартета“ на Т.Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.

Произведения

Фантастика

Романи

• 1964 г. - „Платото“

Разкази

• 196? г. - „Крадци на саксии“

Нефантастика

• ???? г. - „Слово за зографа Захарий“ (исторически роман)
• ???? г. - „Милионерите на София“
• 1960 г. - „Прометей в Кипър“ (пиеса)
• 1979 г. - „История на Самоковската иконописна школа“ (монография)
• 1992 г. - „Лицето на Горгоната“
• 1996 г. - „Писма от атинските музеи“
• 1996 г. - „Захарий Стоянов. Опит за социобиография“ (монография)
• ???? г. - „От Маркс до Христа“ (монография)

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

• 1964 г. - „Платото“ (роман) - неизвестно издателство

Публикации в периодика

• 1990 г. - „Крадци на саксии“ (разказ) - сп. „ФЕП“, бр.5/90

Нефантастика

• ???? г. - „Милионерите на София“ (сборник новели) - неизвестно издателство
• ???? г. - „Писма на една актриса“ (сборник новели) - неизвестно издателство
• ???? г. - „Етюди по народопсихология на българина“ (сборник с есета) - неизвестно издателство