Разлика между версии на „Лили Димкова“
м (категория Нефантасти - не забелязвам да има нещо общо с фантастиката.) |
м (Борислав: Преобразуване на инфокутията) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
− | | име = Лили Димкова | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
− | | име-оригинал = | + | | име = Лили Димкова |
− | | име-категории = Димкова, Лили | + | | име-оригинал = |
− | | описание = художничка | + | | име-категории = Димкова, Лили |
− | | портрет = | + | | ник = |
− | | px = | + | | описание = художничка |
− | | портрет-текст = | + | | портрет = |
− | | още-следпортрет = | + | | px = |
− | | | + | | портрет-текст = |
− | | роден-ден = 16 | + | | още-следпортрет = |
− | | роден-месец = декември | + | | пол = ж |
− | | роден-година = 1932 | + | | професия = |
− | | роден-град = Стара Загора | + | | националност = |
− | | роден-регион = | + | }} |
− | | роден-държава = | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
− | | починал-ден = | + | | адрес = |
− | | починал-месец = | + | | е-майл = |
− | | починал-година = | + | | уебсайт = |
− | | починал-град = | + | }} |
− | | починал-регион = | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
− | | починал-държава = | + | | роден-ден = 16 |
− | | починал-от = | + | | роден-месец = декември |
− | + | | роден-година = 1932 | |
− | | | + | | роден-град = Стара Загора |
+ | | роден-регион = | ||
+ | | роден-държава = | ||
+ | | починал-ден = | ||
+ | | починал-месец = | ||
+ | | починал-година = | ||
+ | | починал-град = | ||
+ | | починал-регион = | ||
+ | | починал-държава = | ||
+ | | починал-от = | ||
+ | }} | ||
+ | | дейности = {{Инфокутия вложка художник | ||
| творил-начало = | | творил-начало = | ||
| творил-край = | | творил-край = | ||
Ред 34: | Ред 45: | ||
| други-професии = | | други-професии = | ||
}} | }} | ||
− | | | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
− | | бележки = | + | | бележки = |
+ | }} | ||
}} | }} | ||
'''Лили Петрова Димкова''' е художник в историческата тема, художник на образи от националната история и легенди, на религиозни образи, които отразяват езотеричната представа за тяхната роля във времето, съдържат мистичност и символичност. | '''Лили Петрова Димкова''' е художник в историческата тема, художник на образи от националната история и легенди, на религиозни образи, които отразяват езотеричната представа за тяхната роля във времето, съдържат мистичност и символичност. |
Версия от 03:46, 9 юни 2007
Лили Димкова | |
художничка | |
Биографични данни: | |
Родена на: | 16 декември 1932 г. |
Родена в: | Стара Загора |
Художник: | |
Теми: | исторически, религиозни образи |
Области на изява: | живопис |
Лили Петрова Димкова е художник в историческата тема, художник на образи от националната история и легенди, на религиозни образи, които отразяват езотеричната представа за тяхната роля във времето, съдържат мистичност и символичност.
Биография
Родена е на 16 декември 1932 г. в гр. Стара Загора. Дъщеря е на народния лечител Петър Димков. Завършила е театрална декорация във ВИИИ „Н. Павлович“ през 1957 г. в класа на проф. Георги Каракашев. Работи като сценограф в Габровския театър и като художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“, поставя сценични оформления в различни театри на страната, а също е художник на костюмите на филмите „Рицар без броня“, „Шведски крале“, „Един снимачен ден“, „Сбогом, приятели“, „Върви в следите“, „Необходимият грешник“.
Имала е изложби в София (1974, 1977), в Ню Йорк (в Музея на Николай Рьорих) и Сан Франциско (1979 г.), в Берлин (1980 г.) и др.
Работи в областта на живописта в техниката на масления пастел. Тема на творбите й са духовни символи на нашата легендарна или научна история — Орфей, Боян Мага, богомилите, Отец Паисий, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Васил Левски, Ботев, Петър Дънов и др. Стреми се да показва аурата на човешкото излъчване, на хармонията и добротата. „Аз съм изключително верующа, но не религиозна“ - казва художничката в интервю пред сп. „Усури“. - „За мен Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина. За мен Космическият разум е другото име на Бога.“
Продължител на традициите и влиянието, което творчеството на Николай Рьорих оказва в българското изкуство, а също и на това, което ученикът му, българският художник Борис Георгиев, оставя след себе си.