Разлика между версии на „Владимир Свинтила“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (вложка Критик, махане на погрешна категория, дребни)
м (дребни)
Ред 59: Ред 59:
  
 
През [[1952 г.]] завършва право в СУ. През периода {{гг|1957|1971}} последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през {{гг|1974|1977}} е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.
 
През [[1952 г.]] завършва право в СУ. През периода {{гг|1957|1971}} последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през {{гг|1974|1977}} е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.
 +
 +
Умира на [[15 януари]] [[1998 г.]]
  
 
== Творчество ==
 
== Творчество ==

Версия от 21:12, 9 юни 2007

Владимир Свинтила
(Владимир Георгиев Николов)
публицист

Биографични данни:
Роден на: 29 април 1926 г.
Роден в: София
Починал на: 15 януари 1998 г.
Починал в: София

Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.

Биография

Роден е през 1926 г. в София.

През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга „Кладенецът на мълчанието“

През 1952 г. завършва право в СУ. През периода 19571971 г. последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през 19741977 г. е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.

Умира на 15 януари 1998 г.

Творчество

Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и „Четири квартета“ на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.

Произведения

Фантастика

Романи

Разкази

Нефантастика

  • ???? г. - „Слово за зографа Захарий“ (исторически роман)
  • ???? г. - „Милионерите на София“
  • 1960 г. - „Прометей в Кипър“ (пиеса)
  • 1979 г. - „История на Самоковската иконописна школа“ (монография)
  • 1992 г. - „Лицето на Горгоната“
  • 1996 г. - „Писма от атинските музеи“
  • 1996 г. - „Захарий Стоянов. Опит за социобиография“ (монография)
  • ???? г. - „От Маркс до Христа“ (монография)

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания
Публикации в периодика

Нефантастика

  • ???? г. - „Милионерите на София“ (сборник новели) - неизвестно издателство
  • ???? г. - „Писма на една актриса“ (сборник новели) - неизвестно издателство
  • ???? г. - „Етюди по народопсихология на българина“ (сборник с есета) - неизвестно издателство