Разлика между версии на „Никола Златев“

Версия от 18:38, 20 август 2007

Никола Кръстев Златев е роден на 12 декември 1907 г. в колиби „Лъга“ на село Караш, Врачански окръг. Починал е през 1989 г. в София. Завършил е Художествената академия в София през 1932 г., в класа на живописеца проф. Цено Тодоров и също така посещава графичното ателие на проф. Васил Захариев. От 1934 г. до 1948 г. работи като учител по рисуване. Участва активно в художествения живот на България още от завършването си на Художествената академия и устройва няколко самостоятелни изложби - в Кайро, Египет (1936 г.), Свиленград (1936 г.), Плевен (1938, 1942 г.), София (1946, 1967 г.), както и негови творби са включвани в общи експозиции в Чехия, Полша, Унгария, Германия, Австрия, Югославия, САЩ, Франция, Египет, Албания.

Никола Златев допринася за развитието на българския графичен портрет - ползват се с популярност портретите му на Алеко Константинов и Николай Лилиев. Ранната му графика е хроматична, с ръчно оцветяване – стимулиран от техниката на Васил Захариев. Художникът е работил гравюрите си върху липова дъска.

В областта на акварелите, той се приближава до майсторството на френските и английските акварелисти от края на XX век. познат е като майстор на маслената живопис. Изминава богат път на развитие - от дълбоките реалистични традиции до преосмисляне естетическите нововъведения след Сезан в европейското изкуство.

Автор е на много статии и рецензии, с които е популяризирал български художници и редица изложби.

За него критикът Владимир Свинтила казва: „Своя характерен почерк на художник Златев постига през 60-те години, интересувайки се главно от тоналните хармонии. В това отношение художникът е силно повлиян от естетиката на народните тъкани – главно от тези в Родопската област."

Независимо, че е популярен като реалистичен и камерен художник, през 60-те години на ХХ век, Никола Златев прави цикъл на тема „Космос“, който е нов за него като творец и представлява оригинална и много смела страница в развитието на българската живопис. Художникът преминава в абстрактността и чрез съчетаване на драматично по същността си цветови хармонини, се опитва да пресъздаде динамиката и тейнствеността на пространството във Вселената.