Разлика между версии на „Кирил Кръстев“
м (Борислав: Преобразуване на инфокутията) |
м (Григор: Синтактични корекции (1)) |
||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през [[1904 г.]] Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ({{гг|1923|1925}}), завършва естествени науки там през [[1930 г.]] Специализира изкуствознание в Париж ({{гг|1938|1939}}). | Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през [[1904 г.]] Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ({{гг|1923|1925}}), завършва естествени науки там през [[1930 г.]] Специализира изкуствознание в Париж ({{гг|1938|1939}}). | ||
| − | Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода {{гг|1952|1961}} работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От [[1922 г.]] започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. | + | Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода {{гг|1952|1961}} работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От [[1922 г.]] започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. „Crescendo“ през 1922 в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението „футуризъм“. |
{{от-до|1940|1941}} Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - ({{гг|1946|1947}}), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947). | {{от-до|1940|1941}} Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - ({{гг|1946|1947}}), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947). | ||
| Ред 65: | Ред 65: | ||
В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздадена. Чрез писателя-фантаст [[Александър Карапанчев]] е привличан за сътрудник на [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], където представя художника-фантаст [[Илия Пейков]], живял в Италия. | В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздадена. Чрез писателя-фантаст [[Александър Карапанчев]] е привличан за сътрудник на [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], където представя художника-фантаст [[Илия Пейков]], живял в Италия. | ||
| − | [[Категория:Критици|Кръстев, Кирил]] | + | |
| − | [[Категория:Редактори|Кръстев, Кирил]] | + | [[Категория: Критици|Кръстев, Кирил]] |
| + | [[Категория: Редактори|Кръстев, Кирил]] | ||
Версия от 14:38, 20 юли 2008
| Кирил Кръстев | |
| изкуствовед | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 1 януари 1904 г. |
| Роден в: | с. Кортенска баня, Област Бургас |
| Починал на: | 2 септември 1991 г. |
Кирил Василев Кръстев е изкуствовед, редактор, есеист, критик.
Биография
Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през 1904 г. Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1923–1925 г.), завършва естествени науки там през 1930 г. Специализира изкуствознание в Париж (1938–1939 г.).
Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода 1952–1961 г. работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От 1922 г. започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. „Crescendo“ през 1922 в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението „футуризъм“.
От 1940 до 1941 г. Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - (1946–1947 г.), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947).
Носител е на наградата „Николай Райнов“ на СБХ за 1989 г.
Умира на 2 септември 1991 г.
Творчески път
Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания.
В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата „Св. Георги“ в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като „най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток“. Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др.
Приноси към фантастиката
Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художникът е обявен за невъзвращенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство.
В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздадена. Чрез писателя-фантаст Александър Карапанчев е привличан за сътрудник на сп. „ФЕП“, където представя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия.
