Разлика между версии на „Румяна Узунова“
м (Борислав: Преобразуване на инфокутията) |
м (Григор: Синтактични корекции (7)) |
||
| Ред 48: | Ред 48: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Родена е на [[18 април]] [[1936 г.]] в Ямбол. Завършва инженерство и българска филология, работи като преподавател и журналист в различни издания. Още през 60-те години конфликтно започва участието й в литературния живот. Неколкократно уволнявана от в. | + | Родена е на [[18 април]] [[1936 г.]] в Ямбол. Завършва инженерство и българска филология, работи като преподавател и журналист в различни издания. Още през 60-те години конфликтно започва участието й в литературния живот. Неколкократно уволнявана от в. „Учителско дело“ и „Литературен фронт“ заради неприемане на официозните „социалистически“ норми на литературната култура; спряна е и нейната телевизионна поредица „За и против“. През [[1973 г.]] е заклеймена идеологически заедно с група млади критици-съмишленици (Михаил Неделчев, Светлозар Игов, Огнян Сапарев, Енчо Мутафов). Невъзможността да упражнява съвестно професията си, довежда Узунова до решението да емигрира - това тя прави през [[1980 г.]], като се установява в Париж. Междувременно в София излиза книгата й ''„Павел Вежинов - критически очерк“'', скоро след това иззета от властите. През [[1982 г.]] Румяна Узунова започва работа в Мюнхен, където в българската редакция на радио „Свободна Европа“ остава до смъртта си от рак на [[16 септември]] [[1995 г.]] |
След [[10 ноември]] [[1989 г.]] Румяна Узунова се връща многократно в страната, прави опити да подреди богатия си архив, но делото й остава незавършено. | След [[10 ноември]] [[1989 г.]] Румяна Узунова се връща многократно в страната, прави опити да подреди богатия си архив, но делото й остава незавършено. | ||
| Ред 57: | Ред 57: | ||
* [[???? г.]] - ''„Павел Вежинов - критически очерк“'' | * [[???? г.]] - ''„Павел Вежинов - критически очерк“'' | ||
| − | * [[2007 г.]] - ''„Убийство в стил рококо“'', изд. | + | * [[2007 г.]] - ''„Убийство в стил рококо“'', изд. „Сиела“ (писана през 70-те години) |
== Преводи == | == Преводи == | ||
| − | * [[1973 г.]] - ''„Хотел | + | * [[1973 г.]] - ''„Хотел „При загиналия алпинист““'' - Аркадий и Борис Стругацки, [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]. |
** Неин е и предговорът ''„[[И ако все пак срещата се състои...]]“'' | ** Неин е и предговорът ''„[[И ако все пак срещата се състои...]]“'' | ||
Версия от 18:46, 20 юли 2008
| Румяна Узунова | |
| журналистка, преводачка | |
| Биографични данни: | |
| Родена на: | 18 април 1936 г. |
| Родена в: | Ямбол |
| Починала на: | 16 септември 1995 г. |
| Починала от: | рак |
Преводач: | |
| От езици: | руски |
| Автори: | Аркадий и Борис Стругацки |
| Жанрове: | научна фантастика |
Румяна Узунова е журналистка и преводачка на научна фантастика.
Биография
Родена е на 18 април 1936 г. в Ямбол. Завършва инженерство и българска филология, работи като преподавател и журналист в различни издания. Още през 60-те години конфликтно започва участието й в литературния живот. Неколкократно уволнявана от в. „Учителско дело“ и „Литературен фронт“ заради неприемане на официозните „социалистически“ норми на литературната култура; спряна е и нейната телевизионна поредица „За и против“. През 1973 г. е заклеймена идеологически заедно с група млади критици-съмишленици (Михаил Неделчев, Светлозар Игов, Огнян Сапарев, Енчо Мутафов). Невъзможността да упражнява съвестно професията си, довежда Узунова до решението да емигрира - това тя прави през 1980 г., като се установява в Париж. Междувременно в София излиза книгата й „Павел Вежинов - критически очерк“, скоро след това иззета от властите. През 1982 г. Румяна Узунова започва работа в Мюнхен, където в българската редакция на радио „Свободна Европа“ остава до смъртта си от рак на 16 септември 1995 г.
След 10 ноември 1989 г. Румяна Узунова се връща многократно в страната, прави опити да подреди богатия си архив, но делото й остава незавършено.
Издания
Нефантастика
Самостоятелни издания
- ???? г. - „Павел Вежинов - критически очерк“
- 2007 г. - „Убийство в стил рококо“, изд. „Сиела“ (писана през 70-те години)
Преводи
- 1973 г. - „Хотел „При загиналия алпинист““ - Аркадий и Борис Стругацки, издателство „Христо Г. Данов“.
- Неин е и предговорът „И ако все пак срещата се състои...“
