Разлика между версии на „Последна игра (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)“
От БГ-Фантастика
м (Форматиране и подреждане) |
(-1 extra quote(s)) |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
| предпечат = | | предпечат = | ||
| печат = | | печат = | ||
− | | поредица = [[Поредица SF трилър| | + | | поредица = „[[Поредица SF трилър|SF трилър]]“ |
| поредица-номер = 10 | | поредица-номер = 10 | ||
| предходна = ''„[[Лица и маски (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)|Лица и маски]]“'' | | предходна = ''„[[Лица и маски (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)|Лица и маски]]“'' |
Версия от 13:22, 29 септември 2012
Последна игра | |
сборник | |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 1993 г. |
Издателство: | „Неохрон“, „Орфия“ |
Формат: | 115х165 мм |
Страници: | 176 с |
Екип: | |
Преводач: | Иван Минков, Красномир Крачунов |
Редактор: | Иво Христов, Николай Странски |
Поредица: | |
Име: | „SF трилър“ (номер 10) |
Предходна: | „Лица и маски“ |
Следваща: | „Гибел идва с „Клон““ |
„Последна игра“ е антология на тема космическа фантастика, номер 10 от поредицата „SF трилър“.
Съдържание
Фантастика
- „Оръжието-мутант“ [повест] - Мърей Лейнстър - с. 3
- „Последната игра“ - Джо Холдеман - с. 71
- „Така любовта ни предава понякога“ - Филис Макленън - с. 119
- „Да бъдеш страхливец“ - Пол Андерсън - с. 141
Други
- Реклама на сп. Други светове - с. 169
- Суперигра Трилър Шанс - с. 170
- „Енциклопедия на световната фантастика“, ч. ІІ (Алтов-Антропология) - с. 171-176