Разлика между версии на „Първопричина“
м |
м |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
Оформлението на страниците и корицата също е интересно.“ | Оформлението на страниците и корицата също е интересно.“ | ||
− | |||
== Публикации == | == Публикации == | ||
− | |||
* [[2011 г.]] - „[[Първопричина (Издателство Incomitatus, 2011)|Първопричина]]“ - [[Първопричина (Издателство Incomitatus, 2011)|Първопричина Издателство|Първопричина (Издателство Incomitatus, 2011)|Първопричина „Издателство“]] | * [[2011 г.]] - „[[Първопричина (Издателство Incomitatus, 2011)|Първопричина]]“ - [[Първопричина (Издателство Incomitatus, 2011)|Първопричина Издателство|Първопричина (Издателство Incomitatus, 2011)|Първопричина „Издателство“]] |
Текуща версия към 00:42, 22 юни 2015
Първопричина | |
Автор(и): | Ясен Трендафилов |
---|---|
Първо издание: | 2011 г. |
Жанр(ове): | социална фантастика |
Изкуство: | литература |
Вид: | повест |
„Първопричина“ е роман от писателя Ясен Трендафилов подписан с псевдоним Язоната.
Едно ревю на Дилян Благов:
„Тази книга заслужава внимание.
Поставена в сравнително близко бъдеще, тя обрисува доста своеобразна картина на един свят, много променен в сравнение със сегашния благодарение на технология, която премахва склонността към насилие у всеки човек на планетата. Години след като насилието е изцяло изкоренено и хората дори са загубили инстинктите си да реагират на него, се появява прецедент... и авторът му е едно дете. Законът е категоричен – смърт за извършителя на насилствения акт, въпреки че пострадалият не е човек, а котето на детето и въпреки че актът изглежда напълно необясним с рационални средства, а пък мотивите така и не са установени. Трагедията на родителите е едната тема, която разглежда авторът; другата е представена чрез нова сюжетна линия, занимаваща се с група студенти и техните усилия да стигнат до първопричината за забравеното от хората насилие, което винаги преди това е било неизменна част от съществуването на човечеството...
Освен оригиналния сюжет в книгата има и няколко оригинални идеи, като например тази за ускорителя на дискусиите (ех, да беше инсталиран такъв в нашето Народно събрание) или за импулсния трансформатор, с който изследователите търсят първопричината назад в миналото. Самият текст има своите грапавини в стилово и граматическо отношение, диалозите и образите често се нуждаят от редакция и на места напомнят за студентска курсова работа по литература, но определено ми направи впечатление.
Оформлението на страниците и корицата също е интересно.“
Публикации[редактиране]
- 2011 г. - „Първопричина“ - Първопричина Издателство|Първопричина (Издателство Incomitatus, 2011)|Първопричина „Издателство“