Разлика между версии на „Някога бяхме богове (Издателство Ерго, 2016)“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м
м
Ред 42: Ред 42:
  
 
Сборникът с разкази '''Някога бяхме богове''' е на писателя [[Мартин Петков]].
 
Сборникът с разкази '''Някога бяхме богове''' е на писателя [[Мартин Петков]].
 
  
 
== Съдържание ==
 
== Съдържание ==

Версия от 10:48, 13 октомври 2016

Някога бяхме богове
Произведение: сборник
разкази — психологическа фантастика, социална фантастика
автор: Мартин Петков
Бяхме богове.jpg

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога:  2016 г.
Издателство: Ерго
Формат: 13х20
Страници: 268
Тираж: 300
ISBN: 978-954-8689-82-3

Екип:
Съставител: Мартин Христов
Корица: Йордан Янков
Редактор: Мартин Христов
Печат: Дайрект сървисиз ООД

Поредица:
Име: Нова българска проза
(номер 11)
Предходна: „Писма за оригами“


Сборникът с разкази Някога бяхме богове е на писателя Мартин Петков.

Съдържание

Времето и ние .................................................................. 7

Когато се връщаш при мен (Със зелени очи и невинна усмивка) .............. 11

Последният разказ на Ярослав Хлеб ....................................... 16

Доматите сини, телетата с криле ..........................................22

Бар „Гузната кокошка“................................................... 34

Не се обръщай назад ...................................................... 41

Книгата на един слуга ........................................................ 61

Този човек дойде от Земята..................................................... 75

Съгласно Тринадесети раздел на Банановата инструкция.................... 79

Експериментът на Холенщайн ........................................... 87

На север от стенния часовник............................................ 93

Някога бяхме богове ....................................................... 123

Да имаш бъдеще, Бояне................................................... 134

Текст на задната корица:

„Всеки текст, всяка история, всеки роман са равнозначни на чума за хората. Словото унищожава физически природата (изсичат се гори, изразходва се електричество, руши се озоновият слой) и в същото време то, словото, нанася непоправими щети върху съзнанието на човешките индивиди; уврежда техните мозъци, манипулира чувствата им и води до девиации във възприемането на околния свят."

Дори качването на едно изречение в световната мрежа, твърди Хлеб, може да има непоправими последствия. Та нали освен изхабената електроенергия за ползването на компютър, интернет и какво ли още не всеки би могъл да разпечата това изречение на хартия и то не в един, а в стотици, в хиляди екземпляри. Да не говорим до какво може да доведе прочитането му - алкохолизъм, насилие в семейството, масови изстъпления и даже геноцид.