Разлика между версии на „Някога бяхме богове (Издателство Ерго, 2016)“
м |
м |
||
Ред 42: | Ред 42: | ||
Сборникът с разкази '''Някога бяхме богове''' е на писателя [[Мартин Петков]]. | Сборникът с разкази '''Някога бяхме богове''' е на писателя [[Мартин Петков]]. | ||
− | |||
== Съдържание == | == Съдържание == |
Версия от 10:48, 13 октомври 2016
Някога бяхме богове | |
Произведение: | сборник |
---|---|
разкази — психологическа фантастика, социална фантастика | |
автор: | Мартин Петков |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 2016 г. |
Издателство: | Ерго |
Формат: | 13х20 |
Страници: | 268 |
Тираж: | 300 |
ISBN: | 978-954-8689-82-3 |
Екип: | |
Съставител: | Мартин Христов |
Корица: | Йордан Янков |
Редактор: | Мартин Христов |
Печат: | Дайрект сървисиз ООД |
Поредица: | |
Име: | Нова българска проза (номер 11) |
Предходна: | „Писма за оригами“ |
Сборникът с разкази Някога бяхме богове е на писателя Мартин Петков.
Съдържание
Времето и ние .................................................................. 7
Когато се връщаш при мен (Със зелени очи и невинна усмивка) .............. 11
Последният разказ на Ярослав Хлеб ....................................... 16
Доматите сини, телетата с криле ..........................................22
Бар „Гузната кокошка“................................................... 34
Не се обръщай назад ...................................................... 41
Книгата на един слуга ........................................................ 61
Този човек дойде от Земята..................................................... 75
Съгласно Тринадесети раздел на Банановата инструкция.................... 79
Експериментът на Холенщайн ........................................... 87
На север от стенния часовник............................................ 93
Някога бяхме богове ....................................................... 123
Да имаш бъдеще, Бояне................................................... 134
Текст на задната корица:
„Всеки текст, всяка история, всеки роман са равнозначни на чума за хората. Словото унищожава физически природата (изсичат се гори, изразходва се електричество, руши се озоновият слой) и в същото време то, словото, нанася непоправими щети върху съзнанието на човешките индивиди; уврежда техните мозъци, манипулира чувствата им и води до девиации във възприемането на околния свят."
Дори качването на едно изречение в световната мрежа, твърди Хлеб, може да има непоправими последствия. Та нали освен изхабената електроенергия за ползването на компютър, интернет и какво ли още не всеки би могъл да разпечата това изречение на хартия и то не в един, а в стотици, в хиляди екземпляри. Да не говорим до какво може да доведе прочитането му - алкохолизъм, насилие в семейството, масови изстъпления и даже геноцид.