Фентъзи

Фентъзи (англ. fantasy — фантазия) е подвид на Фантастиката, чийто основа е повествование за измислен свят, в който чудото е реалност, а базисната основа е повече идеалистична, отколкото рационална, и повече чудесна (магична, религиозна), отколкото физична.

Дефиниции

“Фентъзи е белетристична форма, включваща романи, разкази, ролеви игри и филми. Действието обикновено протича в светове, значително отличаващи се от Земята, населени от същества, владеещи магия, и митически същества от рода на дракони и еднорози. Като жанр, фентъзито е едновременно свързано и се различава от хоръра и НФ. И трите жанра съдържат фантастични елементи, радикално различаващи се от действителността, или допускат предположението, че действителността би могла да бъде друга.” (“Webster’s Online Dictionary”/http://www.websters-online-dictionary.org/)

“Фентъзи е литературен жанр, появил се в Англия в средата на XX в., доближаващ се до НФ, но използващ в по-свободен, “приказен” маниер, мотиви от далечни премествания в пространството и времето, извънземни светове, изкуствени организми, митология на древни цивилизации”. (“WikipediA”/http://en.wikipedia.org/wiki/Fantasy)

Бълг. Уикипедия посочва: “Фентъзи е литературен жанр, характеризиращ се с използването на елементи от митологията, фолклора и класическите "вълшебни приказки".

Според “Речник на литературоведческите термини” (С.Белокуров, 2005) “фентъзито е разновидност на фантастиката: произведения, изобразяващи измислени събития, в които главна роля играе ирационалното, мистично начало, и светове, съществуването на които не може да се обясни логически. Във фентъзито действат богове, демони, добри и зли вълшебници, гноми, великани, говорещи животни и предмети, привидения, вампири, митологични и приказни същества и т. н. Фентъзито е своеобразно съединяване на приказки, фантастика и приключенски рицарски роман.”

Терминът се използва за първи път от П.Иневър в сп.”Wonder Stories” (1934).

Извори

Изворите на фентъзито могат да се открият в:

1) митовете (гръцки, скандинавски, келтски, славянски, Артуровия цикъл) и приказките;
2) древния епос, начело с “Одисея” и "Гилгамеш";
3) рицарския и готически роман от ХІV-ХVІ в. (“Тристан и Изолда”, “Дон Кихот” и “Айвънхоу”);
4) приключенски романи (Ал.Дюма, М.Рид и безспорно Ж.Верн);
5) класика с фантастични мотиви (Е.А.По, Н.Гогол и др.)

Живот на фентъзито вдъхва още в 1485 г. Т.Малори (“Смъртта на Артур”). За създатели на вида по отношение на измисления свят се считат Дж.Макдоналд с “Фантазии: Вълшебен роман за мъже и жени” (1858), създал първия уникален (вторичен) авторов свят без и най-малък намек за реалността, и Л.Карол с “Алиса в Страната на чудесата” (1865) и “Алиса в Огледалния свят” (1871), претендиращи за първите фентъзи-романи.

Създател на вида по отношение на съвременния тип герой е Х.Хагард с романите “Рудниците на цар Соломон” (1885) и “Тя” (1886). Той се счита и за първооткривател на “изгубените светове”. Към него с известни уговорки може да се причисли и У.Маккей с комиксите за приключенията на Немо в измислена страна (1905).

За създател и родоначалник на фентъзито като подвид на фантастиката се счита Лорд Дансени, автор на “Приказки на спящия” (10), макар в момента на публикуването сборника да не предизвиква голям интерес сред читатели и критика. Популяризирането става едва със сериите на Е.Бъроуз за Тарзан (1912-47) и на Р.Хауърд за Конан (1932-36).

Истинското признание обаче идва значително по-късно, едва в средата на 50-те год. на ХХ в., във връзка с творческия дебют на Дж.Толкин и “странните приказки” на У.Ле Гуин (цикъла “Землемория”). Толкин начертава основните правила, по които се водят почти всички негови наследници - пътуването, вълшебния предмет, злия бог/магьосник, разнообразните народи, обединяващи се пред лицето на Мрака и т. н. Но фентъзито не е Толкин или “Властелинът…”, фентъзито е нещо повече. Трилогията без съмнение е велика книга (но кой знае защо след издаването й у нас през 1969 г. почти никой не й обърна внимание! ), но една сага не определя жанра.

Фентъзи пишат Т.Пратчет, П.Ентъни, Г.Диксън, Д.Дънкан, К.Курц, М.Вайс, Б.Хембли, К.Кер, А.Нортън, Ст.Пери, Р.Зелазни, Л.С. де Камп, Л.Картър, К.Буличов, както и редица “твърди” фантасти като П.Андерсън, Р.Шекли, Р.Хайнлайн, М.Муркок, Ф.Х.Фармър, Р.Салваторе и мн. др.

Класификация

• При фентъзито е още по-трудно (от НФ) да бъде направено разграничение на подвидове, но условно биха могли да се разграничат:

1. класическо
2. съвременно (градско, модерно)
3. героично (“меч и магия”)
4. епично
5. митологично
6. пътешествия
7. хумористично
8. научно

• Друга класификация, разпространена в англоезичния свят (по-подробна, но и доста особена!), разделя фентъзито на:

1. епично
2. героично
3. съвременно
4. хумористично
5. романтично
6. еротично
7. истории за супергерои (Супермени, Батмани и Човеко-паяци, най-вече в комикси)
8. филмово (вероятно във вид на сценарии и новелизации)
9. тъмно (граничещо с хорър)
10. историческо
11. Артурианско
12. христианско (“Хрониките на Нарния”)
13. пътешествия до задгробния свят (Дж.Бангс)

• Руският изследовател Е.Лотош разграничава едва 3 подвида:

1. Вълшебно (класическо), вкл. приказката и епоса
2. Мистично и религиозно
3. Наукообразно

• Според друга руска класификация фентъзито бива:

1. Епическо
2. Героично
3. Митологично
4. Историческо
5. Мистическо
6. Хумористично
7. Детско
8. Романтично
9. Технофентъзи (магия и технология)
10. Славянско (има се предвид руско)
11. “Странно” (което не се поддава на класификации)

Жанрови признаци

1) Несъществуващ свят, притежаващ свойства, които са невъзможни в нашата реалност ("Света на Диска"-Т.Пратчет).
2) Магията и фолклорните персонажи са необходим елемент.
3) Авантюристичен сюжет (издирване, пътешествие, война или поне битка).
4) Средновековен антураж или варианти: Древна Елада (“Героят трябва да е сам”-Г.Олди), съвременността (“Нощен патрул”-С.Лукяненко) или бъдещето (“Магьосници в рими”-Кр.Сташев).
5) Скрито противопоставяне на технология и вълшебства в полза на второто.
6) Конфликт между Доброто и Злото като основен сюжетообразуващ елемент.
7) Постъпките и преживяванията на героите са на първо място, а вълшебството играе помощна, макар и не второстепенна роля.
8) Наличие на отвъден свят или поне на негово проявление.
9) Пълна свобода на автора, доколкото във вълшебният свят всичко е възможно.

Жанрови канони

1) Физическите закони не са задължителни (изключение - света на Амбър)
2) Задължително е съществуването на вторичен свят, най-силното “оръжие” на фентъзито (“Властелинът на Пръстените”-Дж.Толкин)
3) “Дейността” на Богове и Герои обикновено означава битки. (Единственият шедьовър, който не се подчинява на този закон е “Понеделник започва в събота”-А. и Б.Стругацки)
4) Магията - основен инструмент. Тя е основен индикатор на жанра - всичко, което съдържа магия е Фз, и обратно.

Жанрови атрибути

1.Меч и/или тояга
2.Средновековна магия (макар според мнозина това да е “връх в деградацията на жанра”)
3.Дракон (независимо дали е безобиден, жесток, хитър, тъп, вегетарианец или призрак, задължително е огромен и говорящ!, понякога може да лети)
4.Пътешествие (може би най-универсалния атрибут)
5.Карта
6.“Малък народ”