Еротична фантастика

От БГ-Фантастика
Версия от 03:17, 1 януари 2015 на Ботчо (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Еротичната фантастика не е ясно обособен подвид.

Еротични елементи се използват във фантастиката отдавна. Още през 1892 г. в богато илюстрираната „Богиня Атватабара: Истинската история за откриването на света и победата на Атватабара“ от У. Бредшоу се описва подземен свят, осветен от вътрешно слънце, чийто обитатели практикуват т. н. „лесен“ секс като средство за вечна младост. В „Антисексус“ (1926 г.) А. Платонов предвижда бъдещото развитие на половите отношения чрез използване на електромагнитни патентовани апарати с марката „Antisexus“. Да не забравяме и еротиката в романите на Робърт Хауърд и Е. Бъроуз. Еротичните елементи, чужди в класическия период на фантастиката, започват да се използват масово през 60-70-те год. на ХХ в. Днес еротичното се среща най-вече в разработването на отделни теми.

Теми

  • за половете и междуполовите отношения
  • „Адам и Ева“
  • Пришълецът като опасен сексуален конкурент
  • жената като необяснимо и ирационално същество
  • двойката Мъж-Жена като покорител и покорявана (или обратно)
  • сексуалното насилие
  • въпроса дали сексът ще бъде по-добър, по-лош или просто по-различен в бъдещето

Пионерите

  • Филип Хосе Фармър
  • Тиодор Стърджън
  • Марион Зимър Брадли
  • Робърт Силвърбърг
  • Деймън Найт
  • Марк Хамилтън

Световни шедьоври

  • серията „Дарковър“ - Марион Зимър Брадли
  • „Лявата ръка на мрака“ и „Обезнаследените“ - Урсула Ле Гуин
  • „Странник в странна страна“ - Робърт Хайнлайн
  • цикъла „Светът на Гор“ - Джон Норман
  • „Първичен нагон“ - Брайън Олдис
  • „Девствената планета“ - Пол Андерсън
  • „Сексмисия“ - Юлиуш Махулски
  • романа „Чужд секс“ и сборника „Без граници. Разкази за чужд секс“ - Е. Датлоу
  • антологията „Секс и НФ“ - Т. Скортиа
  • антологията „Виртуални момичета: Еротични бисери от А. Холандер“
  • филмите „Барбарела“ (1968 г., реж. Р. Вадим) и „Спускането на Венера“ (1997 г., реж. А. Блейк)

У нас