Издателство Христо Г. Данов
Издателство "Христо Г. Данов" е първото българско издателство.
История
Основано е под името "Дружествена книговезница" в Пловдив през 1855 г. от българския възрожденец Христо Груев Данов, в съдружие с учителя Ячо Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски. Целта му е била да снабдява с учебници и учебни помагала зараждащото се българско образование. (И то до голяма степен я постига - до Освобождението издава около 300 издания, половината от тях - учебници.)
От 1862 г. то носи името "Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие". През 1867 г. разкрива клонове в Русе и Велес, а през 1880 г. - в Лом. Издадени са първите настенни географски карти. След Освобождението Христо Г. Данов успява да закупи от Виена и да пренесе в Пловдив своя собствена печатница.
След смъртта на Христо Г. Данов през 1911 г. печатницата и издателството са поети от синовете му. До 1947 г. издателството пуска около 2400 заглавия.
През 1947 г. при национализацията на индустриалната собственост издателството прекратява дейността си. Възстановено е, и започва да функционира отново като държавно, на 1 януари 1960 г. От тогава до днес е публикувало над 3 хиляди заглавия.
