Владимир Свинтила
Владимир Свинтила е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.
Биография
Роден е през 1926 г.
През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга „Кладенецът на мълчанието“
Творчество
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Васил Стоилов, Васил Захариев, Владимир Свинтила. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, както и „Четири квартета“ на Т.Елиът.
Произведения
Фантастика
- 1964 г. - „Платото“ (роман-антиутопия)
- 196? г. - „Крадци на сенки“ (разказ)
Нефантастика
- „Слово за зографа Захарий“ - (исторически роман)
- „Милионерите на София“ (сборник новели)
- „Писма на една актриса“ (сборник новели)
- „Икони от Самоковската школа“ (монография)
Издания
- 1964 г. - „Платото“ (роман)
- 1990 г. - „Крадци на сенки“ (разказ) - в сп.ФЕП̀, бр.5/90
