Бинка Желязкова

Бинка Желязкова е родена през 1923 г. в Свиленград. Завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство в София през 1951 и започва работа като асистент-режисьор във филмова студия "Бояна". В края на 50-те години тя е една от малкото жени-режисьорки в света, снимащи игрално кино. Кариерата й се развива в периода на т.н. "социалистически реализъм" в българското изкуство, наложил задължителното присъствие на положителените герои и нормативната естетика на безконфликтността. Филмите на Бинка Желязкова обаче често се разминават с тези догматични схеми и с това предизвикват гнева на цензурата. По време на 40-годишната си кариера режисьорката, наричана "непослушното момиче на българското кино", преживява разочарованието си от комунизма, грубостта на тоталитарната цензура, драмата на спрените си ленти и меланхолията от дългите периоди на мълчание. Направила е 7 игрални ("Животът си тече тихо...", "А бяхме млади", "Привързаният балон", "Последната дума", "Басейнът", "Голямото нощно къпане", "Нощем по покривите") и два документални филма. Четири от тези девет филма са спрени от неофициалната идеологическа цензура и достигат до публиката едва след 1988 г.