Хаим Оливер

От БГ-Фантастика
Версия от 16:30, 13 май 2007 на Intery (беседа | приноси) (без Категория: Личности по имена - О)
Направо към: навигация, търсене
{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Хаим Давид Оливер е писател, сценарист, драматург и журналист.

Биография

Хаим Оливер (Оли) е роден в Кюстендил на 8 януари 1918 г. Учи икономика, музика и журналистика, завършва френски колеж в София през 1936 г. Следващите две години учи едновременно външни отношения във Висш икономически институт във Виена и композиция, пеене, пиано в същия град. От 1938 г. (когато Австрия е окупирана от фашистите) се заема с нелегална дейност. Заловен и изпратен в концлагер, откъдето успява да избяга. След войната е кореспондент на различни вестници и в радиото. През 1959 г. завършва журналистическа школа в София.

Умира на 7 август 1986 г.

Автор е на редица нефантастични творби и сценарии за филми (игрални, научно-популярни и анимационни). Лауреат на Димитровска награда. В научната фантастика дебютира с детската повест „Великият поход на династронавтите“ (1966 г.), екранизирана през 1984 г. като „Федерацията на династронавтите‎“.

Произведения

Фантастика

Романи

  • 1968 г. - Хелиополис (роман за Земята след ядрена катастрофа. Изобразен е подземен индустриален град, където хората живеят без право на свободен труд, без светлина и въздух; град, населен с чудовищни кибернетични същества, загубили човешкия си образ)
  • 1981 г. - Енерган-22 (с подзаглавие “Роман за едно фантастично приключение” - увлекателен фантастично-приключенски роман, чийто действие се развива в Америка, когато Земята преживява екологична катастрофа през ХХІ в.)

Повести

Нефантастика

Сценарии

  • 1965 г. - „Вълчицата“ (на реж. Рангел Вълчанов)
  • 1983 г. - „Рицарят на бялата дама“ (сценарий за TV 3-сериен филм на реж. П. Каишев)
  • 1986 г. - „Ешелоните“ (сценарий за филма на реж. Б. Пунчев) - награда за сценарий (посмъртно) през 1986 г. от СБФД.

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания