Беседа:Монетата

Задачка закачка

Гри, сега видях, че си махнал звездичката след "чиито (релеф)".

Ако се загледате в статията в Старлайтър, ще видите и една бележка под линия, която върви към тая звездичка. Ако не ви се загледжда: със Свет не можем да стигнем да консенсус дали е "земите, чиито релеф" или "земите, чийто релеф". Тя съгласува с предишната дума, аз - със следващата.

Ако някой има актуална бг грамататика с еднозначен отговор - моля да я цитира. --k. 08:06, 27 ноември 2007 (EET)

Не съм литератор, но си мисля, че след като "земите" е в множествено число, трябва да е "чиито". "Чий/чии" е определение за принадлежност, което се съгласува с "кой/кои". "Земите" са "кои", та ми се струва по-логично да е "чиито".

А за звездичката - хубаво, ама я няма забележката. Пък те не вървят ли заедно? Аз по това се подлъгах, че е случайна грешка. -- Григор Гачев 15:19, 27 ноември 2007 (EET)

Звездичката не ни трябва, правилно си я махнал.

(То не че оная забележка не я вкарахме заради рекламния скандал... :D)

Няма ли кой да се изкара някоя граматика обаче? --k. 17:25, 27 ноември 2007 (EET)

И аз не мога да извадя граматика, но съм убеден, че местоимението в родителен падеж се съгласува със следващата го дума. (Просто сложете дума в женски род и ще се убедите, че звучи криво.) Точно това ме беше объркало едно време, като учих немски. При него, напук на българския , местоимението винаги се съгласува с предхождащата го дума. Иначе и в българския в останалите падежи съгласуването е с предходната дума. — Борислав 19:02, 27 ноември 2007 (EET)

„Относителното местоимение за притежание чийто има форми за м., ж. и ср. род (в ед. число) и обща форма за мн. число (чийто, чиято, чието, чиито). За разлика от другите относителни местоимения местоимението за притежание се съгласува по род и число не с името или местоимението от главното изречение (означаващи притежателя), към които се отнася, а със съществителното след себе си, означаващо притежавания обект.“

Попов, Д., Симов, К., Видинска, С. (1998). „Речник за правоговор, правопис и пунктуация“. София: АТЛАНТИС КЛ. ISBN 954-9621-06-5. --Intery 18:31, 29 ноември 2007 (EET)