Владимир Селянов
От БГ-Фантастика
| Владимир Селянов | |
| писател | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 19 април 1906 г. |
Писател: | |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
Владимир Селянов е писател-прозаик и журналист.
Биография
Владимир Селянов е писателски псевдоним на Иван Панайотов Попов, роден на 19.04.1906г. в Новград, Свищовско, в семейството на православен свещеник от възрожденския род Моллов от Беброво, Великотърновско. Започва творческия си път още на 14 годишна възраст, след като спечелва конкурс за стихотворения в сп. „Пчелица” и „Светулка”, а малко по-късно стихотворението му „Майчица” намира място в читанката за трети клас. По-късно публикува статии, разкази, стихотворения, пътеписи и фейлетони във всички известни български вестници и списания преди 9.09.1944г.: „Светлоструй”, „Гребец”, „Нови хоризонти”, „Зора”, „Целокупна България” и пр. Самият той е издател и главен редактор на в-к „Чернозем” (1930). Автор е на книгите „Публиката ръкопляска” – сборник разкази (1938), „Дунав приижда” – роман (1939), „Червеното петле” – приказки (1939), „Гочо чудото” – разкази (1945), „Първо звънче” – разкази (1952), „Заю Баю смел юнак” (1952), „Млади водолази” – разкази (1955), „Златната сърничка” – приказка (1957), „Чудни великани”- разкази и приказки” (1959), „Тревога в космоса” – научно-фантастичен роман (1964) и др. Книгите му са преведени на полски, словашки, украински, румънски, турски и др. езици. Завършил педагогика и журналистика. Освен като журналист, работи и като учител в различни краища на страната, най-продължително в Сухиндол (1930-1941) и Велес (1941-1944). Пенсионира се като редактор в Българското Национално Радио – София (1972). Заслужил деятел на полската култура, дългогодишен вицепрезидент на Българо-полското дружество за приятелство, член на Българското астронавтическо дружество, член на Международната астронавтическа академия (Париж). Почива на 15.12.1982г. в София.
За разлика от другите произведения на автора, в романа „Тревога в космоса” (1964) целта му не е някаква ефектна белетристична изява в областта на научната фантастика, а запознаването на младите хора в България, посредством достъпни за тях език и литературна форма, с най-общите основи на космическата наука и техника, осигурила съвсем наскоро полета на първите космонавти. Причината е, че в страната по това време липсва каквато и да било подобна научно-популярна литература по въпроса, а участието на България в бъдещите космическите изследвания се очертава наложително с оглед просперитета и авторитета на нацията. Допълнително авторът насочва вниманието си по посока на междупланетните космически станции, считани по това време все още от мнозина за неосъществими в близкото бъдеще „фантазии”.
