Ивайло Брусовски
През 2000 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София, специалност "Актьорско майсторство " и 8 години по-късно „Кино и телевизионна режисура“ в Санкт Петербург.
Той стъпва на театралната сцена още на 3 години в „Ричард III“ от Уилям Шекспир. Негови родители са актьорът Николай Ангелов – Микей („Записки по българските въстания“, „Масово чудо“ – 1981, „Господин за един ден“ – 1983, „Маргарит и Маргарита“ – 1989 и др.) и балерината Дора Иванова. Като дете изиграва много роли на театралната сцена. Посещава няколко театрални школи.
През 1990 се уволнява като запасен офицер от Военноморския флот на Република България. Завършва „Бизнес и мениджмънт“ към дружество "Knowledge", New York. За кратко работи като репортер към Българската национална телевизия. Завършва курс по художествена фотография. През 1996 е приет в НАТФИЗ. През 1999 година взема участие в Театралния фестивал в Charleville-Mézières, France.
Творчество[редактиране | редактиране на кода] Автор е на пиесите: „W.G.C. II – Пикник на неравна почва“, „W.G.C. III – Забранено за възрастни !“, „W.G.C. I – Деветият километър“, „Черният Обелиск“ (драматизация по романа на Ерих Мария Ремарк), „Хавайска дупка“, „Дон Кихот Де Ла Мачо“, „Х. П. като Хари Потър“, и др.
От 11 ноември 2001 година преподава актьорско майсторство на ученици и кандидатстуденти.
Автор е на музиката към театралните постановки: „Шест целувки“ от Анна Петрова, режисьор Владимир Петков, „Бягство в приказния свят“ по Димитър Димитров, режисьор Надя Асенова, „Господа, другари, пичове и дами“ от Виктор Ляпин, режисьор Владимир Петков, „Купонът“ от Златка Керемедчиева, режисьор Искра Иванова, „Боб“ от Елин Рахнев, режисьор Владимир Петков и др.
През юни 2010 г. е в журито на Третия мационален фестивал на Камерните любителски театри в Нова Загора. Председател на журито е актьорът Любен Чаталов, а членове са театроведът Светла Бенева и Ивайло Брусовски.
Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода] Валер в „Тартюф“ на Молиер, Еди Малоун в мюзикъла „Докосни ме“ от Анна Петрова, Макс в „Хайде да убием Матилда“ от Орлин Дяков, Художникът в „Картината“ от Йожен Йонеско, Игото в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Вичо в „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни, Кратун в „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, Пристава Вичо в „Съмнително лице“ от Бранислав Нушич, Андрей Бунков в „Железният свитилник“ от Димитър Талев, Лазар (през лятото) в „Лазарица“ от Йордан Радичков, Колегата в „Предопределените“ от Елиас Канети, Шофьорът в „Шест целувки“ от Анна Петрова, Следователят в „Купонът“ от Златка Керемедчиева, Мъжът в „Искам“ от Здрава Каменова и др.
Роли в киното и телевизията[редактиране | редактиране на кода] „Armstrong“ (режисьор Menahem Golan, с участието на Joe Lara, Frank Zagarino, Kimberley Kates, Charles Napier и др.), „Чл.116 или без право на замяна“ (режисьор Валентин Гоневски с награди от фестивалите „Черноризец Храбър“ и „Детектив Фест“ в Москва), „When Nietzsche Wept“ (режисьор Pinchas Perry, с участието на Ben Cross, Armand Assante & Joanna Pacula) и др.
Режисьор и сценарист[редактиране | редактиране на кода] Режисьор е на постановките: „Дон Кихот Де Ла Мачо“, „Х. П. като Хари Потър“, „Екшън в приказната гора“ и др.
Режисьор и сценарист на късометражните филми: „Весето и черно – бялото щастие“, „Весето и акитата“, „The Becky Thatcher' Story“, „Thirts“ и др.
Семейство[редактиране | редактиране на кода] Баща е на две деца – Алиса и Дороти.
