Timeship
| Таймшип: Пътешествието (Timeship: The Pilgrimage) | |
| Други имена: | Timeship-I, Таймшип
'Получер текст' |
|---|---|
| Оригинален език: | български |
| Автор(и): | Борислав Беловарски |
| Първо издание: | 2000 г. - България |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | военна и алтернативна |
| Цикъл: | трилогия |
| Бележки: | книгата е била написана през 1980 г., конфискувана от ДС-6 като "идеологически некоректна", за което авторът е арестуван, съден, изпратен в поправителен трудов лагер, лишен от бащински права, но след това освободен поради международна петиция и екстрадиран от страната със свободна виза за Югославия. Оттам заминава за Западна Германия, а след това се установява в САЩ. За повече информация, виж. Timeship.tv |
УВОД КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ НА "ТАЙМШИП"
(публикувано с разрешение на автора от второто издание)
Преди да се потопите в дебрите на “Timeship”[1], бихме желали да споделим с вас нашите първи впечатления възникнали около редакционната подготовка на тoзи необичаен роман. Книга първа от трилогията “Таймшип”, както ще разберете, само загатва основите на една фантастична интрига. Тя прилича на частно-детективска история, в която следователите са отклонени от следствието и по-късно изолирани. Не им остава нищо друго, освен да действат по интуиция, с професионален нюх, което оставя и нас с множество въпросителни. Нека, обаче, този увод да не прозвучи като оправдание или опит да се прикрие някаква слабост на автора, или неясна фабула на романа. Имаме да четем още две части от трилогията, които обещават да сложат нещата по местата им. Засега интригата изисква да се гмурнем най-напред в объркването, което има за цел да провокира нашето читателско мислене.
Позволете да обясним:
Забележка: Ако предпочитате да разгадавате заплетени истории, спрете с четенето на този увод дотук!
Първо, любителите на научната фантастика (НФ) са свикнали да се срещат с какви ли не неестествени сюжети и изненади. До голяма степен, това е и самата цел на този жанр - да ни заведе там, където крак човешки не е стъпвал и да ни извиси над онова, което наричаме “стъпало на сегашното научно-техническо развитие”. С други думи, НФ е поприще за изява на неестественото, а не рядко и неосъществимото от съвременна гледна точка. Тук авторът се развихря свободно, чувствайки се като риба в собствени води, преливайки в много други стилове: трилър, акшън, фентъзи, мистери, хорор… За да го разберете напълно, не трябва да забравяте, че се намирате на бойното поле на научната фантастика, където всичко е възможно, дори и най-невъзможното! Тук митовете и легендите имат своя стойност. Но за това - по-нататък.
Второ, както личи от качеството на художествените описания и развитието на диалозите, авторът не е някой, който не може ясно да ни обясни за какво става въпрос. Напротив, той нарочно не желае да ни поднесе нещата сдъвкани. Вместо това, той ни поставя на местата на действащите лица, за да вкусим от нелепите обстоятелства, като ни прави съпричастни с терзанията на героите и ни накара да почувстваме абсурда на ситуацията, в която те са изпаднали. Тук идеята е, че човекът не е всезнайко. С други думи, ние не можем да знаем онова, което героите не знаят, особено ако сме въвлечени в конспирация, чието правило е: “строго секретно”. Там, волю-неволю, всички ставаме марионетки на силната ръка.
На много места авторът е кодирал послания към читателите, в които казва индиректно: Когато някой дърпа конците задкулисно, той знае как да ги дърпа! Разбира се, това се прави тайно, неясно, завоалирано, а не така, че всеки да разбере тактиката, машинациите и манипулациите. Това не е някаква евтина кръстословица от последната страница на развлекателен неделен вестник. Това е ужасът на една действителност, която за мнозина е фантастика само защото те лично никога не са били въвличани в подобни интриги.
Трето, освен жертва на конспирацията и свързаното с нея незнание, героите попадат и в друг капан, на който стават жертва и самите конспиратори! Това не е каламбур. Тук играта загрубява и става още по-непредвидима, както обикновено се случва в подобни ситуации. Защо? Просто защото зад една секретна служба се оказва друга, а зад нея - трета, пета, десета … докато конците се изгубят в нечия конкурентно способна ръка, за която никой нищо не знае и не бива да знае. Появяват се нови врагове и трикове, но - както ще забележите по поведението на капитан Йон Вандер - все някой оплита конците, и тайните планове се развалят от нетипични индивиди. Тоест, от някой, който е достатъчно дързък да се опълчи срещу системата. Самият Вандер го казва най-добре: “…някой, комуто е писнало да чака стандартното разрешение на нещата!”[2]
Четвърто, които и да са “те” - най-потайните босове на милиардерски сдружения, спецслужбите или илюминатите[3] на тази алтернативна реалност[4] - те си мислят, че те дърпат конците. Всъщност, опитвайки се да играят ролята на богове, манипулиращи дори и с време-пространството, тези неизвестни лица биват изиграни само по едно щастливо стечение на обстоятелствата: неизвестността. В нескромния си стремеж да контролират всичко, те ползват технологии за пътуване във времето, които още никой не познава. Но дали това е извънземна техника или строго секретна земна апаратура - решавайте сами. Така е в Книга първа, където едно непредвидено пътуване във времето откъсва враждуващите фракции една от друга и запраща темата на романа в коренно различна посока. Там повествованието се сменя напълно, точно както и би се случило при един непланиран скок във времето. Време, в което героите не познават нищо и никого. Там царят други закони, друга история, друга наука... но също така част от общата история на света. Само че не точно на “нашия” свят. Оказва се, че това е откровение за тайната съфабула на романа. Така да се каже, тук книгата придобива трета кулминационна точка, след тези на невидимите конспиратори и борещите се с тях тайни служби. Но всички те имат един нов, общ враг, много по потаен, загнездил се някъде в неизвестността между Вселените на космоса. Врагът на всяка жива душа!
Пето, казано в духа на Шерлок Холмс, авторът демонстрира, че неизвестността е способна да сервира какви ли не невероятни разрешения на възела от загадки. Тук се намесва всичко, което светът нарича свръхестествено. В “Таймшип” то няма за основа суеверни или чисто религиозни форми, а лична, субективна опитност, която е недоказуема само за онези, които не са я изживели. Авторът тук поставя на дневен ред болката на цялото човечество: има ли отвъден свят, има ли задгробен живот и какво е рационалното обяснение за тях? Когато един космонавт изживее нещо подобно, обясненията могат да се окажат твърде шокиращи. Това “там” е една друга реалност, друга цивилизация, за която - да се надяваме - ще стане въпрос малко повече в “Таймшип II”. Засега тя е истина само за онези, които са имали привилегията да се преборят със смъртта и да се отскубнат от лапите й цели и невредими, връщайки се информирани. Но това не е някаква тъмна алхимия. Според автора (разбира се, съдейки по думи на неговите герои), свръхестественото се базира на пълното разбиране на естественото. А науката, както знаем, е изтъкана от теории, предположения, догадки… С други думи, тук авторът ни сервира свое писателско откровение: научната фантастика няма граници, както и самото познание! Между другото, той не борави с измислени феномени на неговия жанр, а цитира съществуващи в науката факти. Героите му си говорят и за Ерих фон Деникен[5], чието име споменават в един от най-сюблимните моменти на романа, докосвайки се до великите загадки и технологиите на т. нар. “изчезнали цивилизации”. Всеки фантаст до определена степен е вдъхновен от митовете и легендите, Светите писания, религиите, и духовността на човечеството, втъкани в културата на ХХ век. Авторът, както ще забележите, остава верен докрай на общочовешките глад и жажда за познание, и задава милиони неудобни въпроси.
Но нека спрем дотук. Бихме могли да кажем много за това, че трилогията “Таймшип” е идея за филм, описана в романизирана форма, с повече визуални отколкото чисто литературни похвати. Това не е слабост на романа, а стил. Можехме да споменем и за факта, че книгата, наречена през 1980 г. “Най-мъртвите рисувачи на щастие”, е била конфискувана от държавна сигурност на комунистическа България. Но това е минало. Днес романът се възстановява по оцелели ръкописи и не звучи “идеологически некоректно”. Повече можете да научите от Интернет страницата на автора: www.timeship.tv
Нека по-добре да завършим с това, което авторът на всеки роман заслужава в увода към своята книга. То може да ви помогне да не бързате с изводите, преди да излязат от печат и другите две книги от трилогията: “Лунен апокалипсис” и “Последният милениум”.
Борис Белло (по рождение Борислав Беловарски) принадлежи към най-новото поколение писатели-фантасти родени в средата на XX в., за които понятията “дигитална техника” и “генно инженерство” са фантастика реализирала се пред собствените им очи. Това е не само епохата на компютърните игри и “виртуалната реалност”. Това е и времето на д-р Раймънд Муди, наложил в американската медицина нестандартната диагноза “NDE”[6], формулираща необяснимото за сегашната наука съживяване на пациенти от клинична смърт (понякога след седмици, а понякога дори и след основна дисекция). За интелектуалците от това поколение не остава нищо друго, освен да се обърнат към доскоро забранените “духовни теми”. Същото направи и самата наука с настъпващото разведряване в международната политика и премахването на Желязната завеса, започнало с падането на Берлинската стена през 1989 г. Онова, което в процеса на демократизацията се нарече “гласност и перестройка” (познато в науката под Руския лозунг: “Деполитизация[7] и деидеологизация[8] на емпиричните данни!”), във фантастиката се нарече “премахване границите на познанието”.
Достатъчно е само да видите филма “Контакт”[9], създаден по идеи на космолога Карл Сейгън, за да разберете духа на това ново поколение писатели-фантасти, което вече има свой български представител на Запад: Борис Белло.
Моли Илияс,
Ацтек, Ню Мексико,
21 август 1999 г.
Преработено за Второто издание
на “Timeship” в САЩ,
2 декември 2007 г.
1) (англ.) По-скоро в смисъл на “в отношение с времето” (т.е., “нещо, което е в завитимост от времето”, ср. friendship, ownership, и т.н), отколкото директното “кораб-време” [space+ship].
2) Израз на капитан Йон Вандер от 20 глава.
3) (лат.) “Просветлените” - тайно общество, възникнало от Ордена на Темпларите рицари, за което се смята, че подготвя т. нар. “Нов Световен Ред”.
4) “Алтернативна реалност” - свят в паралелна Вселена, където историята е поела по-различен ход (напр.: Хитлер е спечелил Втората световна война в Европа, Русия е освободена от САЩ през 1973, ООН управлява света, и т.н.).
5) Автор на “Спомени за бъдещето”, прокарал идеята за палеоконтакт (посещение на земята от извънземни цивилизации в праисторията).
6) (англ.) съкращение за “Опитност в Близост до Смъртта” или ОДС.
7) Премахване на всякакво политическо влияние върху научния процес, т.е. държавен мироглед (напр., комунизъм, социализъм, расизъм, фашизъм...), с цел създаване на аполитична наука.
8) Премахване на всяка идеология от интерпретирането на научните данни, т.е. държавен атеизъм, материализъм, философия, религия и др., с цел даване право на лично решение.
9) Филм на Роберт Земецкис, © 1997 Warner Brothers.
