Никола Хвойненски
| Никола Хвойненски | |
| писател | |
Писател: | |
| Основна творба: | „Един сън. Рупчос през 1999 г.“ |
Никола Хвойненски е писател.
НИКОЛА КОСТАДИНОВ ЖАЛОВ
(Биография)
Никола Костадинов Жалов е роден на 16 януари (стар стил ) 1900 в с.Хвойна, Чепеларска околия (сега Смолянска обл.) в семейството на Костадин и Гина Жалови. Той е първото дете на семейството, което в последствие се сдобива с още две деца Иван и Величка.
Първоначалното и прогимназиалното си образование Н.Жалов завършва в родното си село. Гимназиалното си образование започва в гр.Станимака (сега Асеновград), където учи ІV и V клас, след което се премества в І-ва мъжка гимназия в гр.Пловдив, която завършва през 1918 г. Негов учител по български език и литература в Пловдивската гимназия е г- жа Сеченова – тогава изявена литераторка. Тя забелязва влечението на Н.Жалов към литературата, отделя му специално внимание и се занимава с него извънкласно. Ученикът помества своите първи материали в гимназиални издания под псевдонима Николай Хвойненски, с които се подписва и по-късно.
След завършване на средното си образование отбива военната си служба в І-ви Пловдивски пехотен полк (1919 – 1920), а в периода 1920-1921 е войник в т.нар. „Царска рота” в Чамкория (Боровец), която е охранявала двореца „Царска Бистрица” и ловните хижи Съръгьол и Овнарско. По време на службата си в Чамкория, при едно посещение на Цар Борис ІІІ-ти в ротата, Жалов е определен да го приветства от името на войниците. Той изготвя приветствието и го прочита, за което бива поздравен лично от царя и между двамата се провежда кратък разговор. В последствие тази среща и разговора стават причина Н.Жалов да бъде поканен на служба в двореца.
След отбиване на военната си служба Н.Ж работи (1921-1923) като касиер-счетоводител в мелницата на братя Пелтекови – гр.Пловдив.
През 1922 г. , по време на лов в Родопите, Цар Борис ІІІ спира в с.Хвойна, посещава бащината къща на Н.Жалов (който не е бил в дома си) и проявява интерес за неговото житие и битие. На тръгване Царят казва на родителите на Н.Жалов да, предадат на синът им, че може да отиде да работи в двореца. Н.Жалов не се отзовава на височайшата покана, но през следващата 1923 г. в мелница Пелтеков, където тогава работи Н.Ж, идва служител от двореца и лично го кани да постъпи на служба в двореца.
През м.ноември 1923 е назначен като домакин-снабдител в двореца в София, а през 1926 е преназначен за счетоводител в Интендантството на цивилната листа на Царя.
През 1927 г. се венчава с Райна Костадинова Трифонова, родом от гр.Брацигово, която го дарява с две деца Константин (1928) и Маргарита (1932).
През 1930 г. организира издаването на илюстрованото списание „Родопски преглед” и го редактира заедно с Т.Попратилов (Садукей) до края на 1931 .По-късно Н.Ж става стопанин и издател и едноличен редактор на същото списание. До 1933, когато издаването е преустановено, от „Родопски преглед „излизат общо 19 книжки . Целта на издателя е да превърне списанието в обществена трибуна за поставяне на важните проблеми на родопчаните. Благодарение на личните си контакти той привлича за сътрудници и автори на списанието видни родопчани: Ст.Шишков, В.Дечев, Н.Вранчев, Екзарх Стефан , а също така и писателя А.Страшимиров, ген.К.Лукаш, проф.Ст.Младенов и др. Н.Жалов се изявява не само като редактор, но и като автор на стихотворения и проза. По-важни негови материали са: „През мъглите на миналото” „Подвигът на родопчанката”, „Сън” през 1930 г.; през 1931 :Хр.Попконстантинов” и „Картини от Рупчос”; през третата годишнина (1932) – „Добри ли сте?”, „Сватбарски обичаи – напеви, Борово”, „Калугерица”, „През сърцето на Централните Родопи” ; през 1933 г. – „Родопци от старо време- Петър Гаралията” и др.
През 1934 г. Излиза от печат най-значимата творба на Никола Жалов - повестта „Един сън – Рупчос през лятото на 1999”. По-късно, за нея, в списание „Родопи” (кн.2/1966) академик Н.Хайтов пише: „... Жалов воден от голямата си любов към своята Ропка (Рупчос) и желанието да я види напреднала и възродена в стопанско, просветно и културно отношение рисува светло бъдеще, един честит и заможен живот, така силно бленуван от онеправданото в миналото родопско население...”
През 1939 г. Н.Ж е приведен на работа в гр.Кричим във връзка със строежа на тамошната царска резиденция. В периода 1941-1946 е на служба в царския дворец Евксиноград, край гр.Варна, където работи като домакин – счетоводител. След референдумът през 1946 г. е уволнен и става безработен, но благодарение на дружбата си с екзарх Стефан през следващата година започва работа като счетоводител при църквата „Св.Седмочисленици” в София, където работи до 1952 година.
От 1952 до пенсионирането си през 1960 г. Н.Жалов работи като домакин-снабдител в „Софстрой”- София. След пенсионирането си, всяка година, в продължение на 5-6 месеца, Н.Жалов живее в родното си село и продължава да работи върху всестранното изучаване на своя роден край. Така той успява да натрупа значителна по обем краеведска информация и същевременно започва да я обработва и систематизира в ръкописен вид. В редакционната статия на сп.”Родопи” (кн.4/1975) четем следното: „...А Никола Жалов е оставил не „нещо”, а грамада от ръкописи за далечното и близко минало на неговата мила Ропка. Естествено най-много страници са посветени на Хвойна – селото , в което Жалов се е родил, но не са пренебрегнати и околните села Павелско, Орехово, Малево, Косово, Богутево, Забърдо и пр. Този любознателен родопчанин е „дълбал” в много насоки – кои са първите заселници в Ропката, откъде идат наименованията на местностите, какво са преживели и пропатили нашите деди и бащи, с какво са се занимавали, как са се обличали, с какво са се хранили и пр. и пр. Достатъчно е да се прехвърли част от обемистия архив на Жалов, за да се види колко много въпроси са го вълнували...” Наистина в Областния държавен архив в гр.Смолян в личния архив на Н.Жалов се съхраняват 156 архивни единици. Това са предимно ръкописи, много от които недовършени поради преждевременната кончина на автора им. В центъра на непобликуваното му творчество стоят природо и землеописанията, историята за заселването на селищата, родоисзледването, по-важните събития от историята на Рупчоския край, развитието на поминъка и занаятите, местните обичаи и пр. Независимо от своята непълнота, ръкописното наследство оставено от Н.Жалов е ценно градиво за списването на няколко краеведски трудове: за село Павелско „От далечността”на Г.Пашев, 1983 г. и „Павелско” от Й.Семерджиев,1996 ; за с.Орехово „Орехово” от А.Калинов, 1988 г.; за с.Хвойна „Светлини над Рупчос”(1989) и „Хвойна сърцето на Ропката” (2004) от Г.Арнаудов. В своите проучвания, бъдещите изследователи на Рупчоския край, със сигурност, също ще потърсят опора в това, което ни е завещал Н.Жалов.
Мисия на Н.Жалов като изследовател , творец, книжовник и общественик е споделяна и насърчавана от много интелектуалци сред, които изпъкват имената на А.Страшимиров, акад.А. Теодоров-Балан, акад.Н.Хайтов, акад.М.Арнаудов, проф.Хр.Вакарелски, проф. С.Велков, екзарх Стефан , генерал К.Лукаш . Скромният родопчанин е имал близки приятелски не само с тях, но и с десетки люде от любимата си Ропка и околността. Сред тях са имената на А.Бобоцов и Д.Кръстанов от с.Павелско, Н.Тарашев и Е.Въргулев от с.Хвойна, Хр.Калинов от с.Орехово, А.Даскалов от Асеновград, А.Паскалев от съседното на Хвойна с.Косово и много други. Пословично е сърдечното му приятелство с Тодор К.Стойчев– участник в три войни, награден с три кръста за храброст, търговец и общественик, живеещ в гр.Пловдив, но родом от Косово.
В края на м. Април 1965 г. постъпва в държавната болница в гр.Пловдив, където почива на 7 май с.г. На състоялото се погребение на Софийските централни гробища, траурно слово пред събралото се множество произнася акад.Михаил Арнаудов.
Никола Жалов не дочаква осъществяването на мечтите си за духовно, социално и икономическо преобразяване на родния му край. Но за сметка на това, делото му, макар и да не е проучено изцяло, не остана незабелязано и неоценено. През лятото на 2000-та година в родното му село бе чествана 100-годишнината от рождението на изтъкнатия хвойненец. Кметство на с.Хвойна взе решение за именуване на една от селските улици на името на Н.Жалов, а на родната му къща да бъде поставена паметна плоча.
Изготвили:
Проф. Константин Николов Жалов, д-р
( син на Никола Жалов)
Алексей Константинов Жалов
( внук на Никола Жалов)
София, 22 октомври 2006 г.
Ползвана литература:
Списание „Родопски преглед” – 1930-1933 г.
Списание „Родопи” – кн.2, 1966, с.29-30
Списание „Родопи” – кн.4, 1975, с.39.
Бедрева, Елена , Никола Жалов (Николай Хвойненски) книжовник и общественикл 1900-1965.- „Родопи”, кн.3,2003, с.75-80.
Начева, Зоя, Мощен глас в защита на Родопа и българщината.-в.Родопи Вест, 24-27.02.2001, с.9.
Лични архиви на Константин Н.Жалов и Алексей К.Жалов
