Колобър
Колобър е термин, използван от Георги Малинов в романа „Орфеус слиза в ада“.
Описание[редактиране]
В романа средновековното българско царство и общество отдавна е приело християнството, но е запазило и много от езическите обичаи, вярвания и практики. Една от тях е прабългарската традиция на колобърството.
Колобърът е човек със свръхестествени възможности - магически, прорицателски или сродни на тях - който е обучен да ги използва. Често колобърите са и лечители, прорицатели или висши служители на царството; такъв е Орфеус - врач, знахар, ескулап и колобър, и специален пратеник на княза.
Често християнските свещеници не гледат на нея с добро око, но тя дава полезни и нужни познания и умения, и затова е толерирана от властите. Някои от дисциплините, на които се обучават колобърите - магия, билки и пр. - се преподават в Симеоновия университет, главното висше учебно заведение на царството.
