Потребител беседа:Alexander

Благодаря от сърце за помощта! :-) -- Григор Гачев 23:55, 30 януари 2012 (UTC)

Издателство Ернор, или ненужни повторения

По конвенция на уикито издателствата ги кръщаваме с „Издателство“ или „Издателска къща“ отпред. -- Григор Гачев 00:13, 9 август 2014 (EEST)

Това е все едно - Държава: държава България. Или - Съзвездие: съзвездие Орион. Кому са нужни подобни повторения? С какво допринасят за точния и ясен израз? И нима конвенциите в уикито са веднъж завинаги замръзнали? -- Alexander

Конвенциите в уикито са приети след много обмисляне, дошло след много опит от работа с други уикита. Затова има смисъл да се спазват, освен ако човек няма наистина по-добра идея.

В конкретния случай, имена на издателства могат да съвпадат с имена на хора, произведения, герои и т.н. Тъй като страниците в уикито носят името на предмета си, това би означавало примерно издателството Аргус да споделя страницата си с героя на произведение Аргус. За да се избегне това, кръщаваме страниците за издателствата по отделен, различен начин.

Ако в инфокутията за книга срещу параметъра „издателство“ се напише само „Аргус“, ще е ясно за кое издателство става дума, но няма да може с едно цъкване върху него да се отиде на страницата на издателството. Затова се поставя уикилинк, нещо от сорта на „Аргус“. Това е философията, и причината за „повторението“. -- Григор Гачев 00:56, 12 август 2014 (EEST)

Гриша, за да не се разминем тематично, да поясня, че говоря за ненужни повторения от типа на:

А/ в страницата за книгата „Операция „Риба” пише буквално така: Издателство: издателство „ЕРНОР” (аналогичен е случаят и в страницата за „Незабравимо” от Светослав Славчев); Б/ в страницата за Иван Крумов пише, че участва като издател в Издателство: издателска къща „Квазар”, издателство „Камея”.

Ей такива формулировки ми напомнят за тавтологичните „шедьоври” – Държава: държава България; Съзвездие: съзвездие Орион, и т.п. – Alexander

П.П. Една вметка и за издателство „Ернор”. Току-що го изписах правилно – за разлика от варианта „ЕРНОР”, който е погрешен, защото това Ернор не е абревиатура (от рода на СССР, САЩ, ООН, НДК и др.п.).

За издателство „Ернор“ - дълго време мислех, че е съкращение, затова е така. Ще го оправя.

В страницата за „Незабравимо” от Светослав Славчев няма тавтология на „издателство“, нито в тази за Иван Крумов. Погледни ги и ще се убедиш. (Ако виждаш в редактируемия текст нещо от типа на [[Издателство Камея|издателство „Камея“]], това е уикилинк - част от оформлението. Начин да сложиш линк към страница. Примерно [[Александър Карапанчев]] ще стане не просто името „Александър Карапанчев“, а линк към страницата с това име. Ако линкът има две части, разделени с вертикална черта, както по-горният, това е начин линкът да сочи към страница с име, различно от текста, който показва. В този случай линкът сочи към страница, в името на която няма кавички, а изписваният текст съдържа кавички. Ако не е ясно, пиши, ще обяснявам.)

„Карнавал по европейски“ предговор към романа ли е? Ако да, да го дооформя по подходящ начин.

В уикито използваме български кавички („ и “) вместо английски ("). Изключения - за заглавия на английски и т.н. (Ако нямаш как да набереш български кавички на клавиатурата, не се безпокой - и аз, и Ботчо следим за подобни неща и ги оправяме от време на време.)

В инфокутиите за произведения имената на авторите се използват автоматично за категоризиране на статиите. Затова примерно е добре да пишем „Атанас Петков Славов“, а не „Атанас П. Славов“ - иначе произведенията от един автор ще ходят в различни категории и става безпорядък. (Същия проблем имаме примерно с Александър Карапанчев и Сандро Георгиев. Очевидно трябва да измисля някакво принципно решение, но за момента го нямам.)

Подобно е положението с полето за жанр в инфокутиите. Жанр „фантастика“ няма, защото цялото уики е за фантастика - там се изписват поджанрове, примерно „научна фантастика“ или „фентъзи“. По липса на по-добра идея хуморът се води като хумористична фантастика.

Подпис се слага (само в беседа!) лесно и удобно, като изпишеш две тирета и четири тилди (-- ~~~~). Това ще се превърне автоматично в стандартен подпис, като моя по-долу.

Не съм забравил за проблема с издателя и издателството. Вече имам някакъв план как да стане, но още го дообмислям.

И огромно благодаря, че се престраши и започна да редактираш! Имаш цялото ми възхищение и уважение по въпроса. -- Григор Гачев 12:58, 17 август 2014 (EEST)

Гриша, много благодаря за твоите конкретни и ясни бележки! Както и за моралната ти подкрепа!

... И да, „Карнавал по европейски” е предговор към романа на Серж Брюсоло „Железен карнавал” (Аргус, 1995)... С българските кавички не би трябвало да имам проблем... Мисля, че схванах и другите ти препоръки – ще се опитам да ги прилагам на практика, а също така да усвоявам и нови за мен уики тайни :)...

Що се отнася до туй „престрашаване”... Отдавна исках да бъда по-активен в практическата част на уикито, но комай ми трябваше някакъв външен тласък. И той дойде в първите дни на август т.г.

При окачването на юбилейната листовка за Петър Бобев пояснителният текст на Наско не ме задоволи. Казах си: „Абе, аз не мога ли да го подобря, преди да пратя линк към човека (мой задочен приятел), който е произвел листовката?”. И го подобрих... А после си рекох, че и други нещица мога да пипна тук-там в положителен смисъл... и взех, че се поувлякох по човешки и по библиографски... Ами дано наистина да е за добро. -- Alexander 11:12, 18 август 2014 (EEST)

И още как ще е за добро!

„Карнавал по европейски“ ще го дооправя съгласно това.

В инфокутиите за издания (и навсякъде другаде) страна и език има смисъл да се попълват само когато са различни от България и български. В някой момент просто ще направя тези двете да се слагат автоматично, когато няма нищо попълнено.

Когато правим статия за издание, примерно книга, добавяме към името му в скоби издателството и годината на издаване. Първо, за да го различим от страницата за произведение - примерно името на страница „Паноптикум Лайхенвалд“ е добре да е запазено за разказа, а изданието на сборника да е под име от типа на „Паноптикум Лайхенвалд (Издателство Български писател, 1970)“. (Това аз ще го оправя, ако ми кажеш коя е годината на издаване.) И второ, понеже понякога се случват две издания с еднакво име, било от различни издателства, било от едно и също, но в различни години.

В инфокутията за книга, в полето „произведение“ се пише само ако книгата съдържа едно произведение - името му. Какво съдържа тя се пише в полето „съдържа“ - роман, новела, сборник... Помага за доброто оформяне на инфокутията и за правилното категоризиране на статиите (инфокутиите категоризират автоматично, за да се спести труд).

Пак заради автоматичното категоризиране, в полето „жанр“ се вписват само поджанровете на фантастиката, разделени със запетаи.

Не се бой, че има такива подробности - каквото и да попипнеш, ги има. А се справяш с тях много добре и съм благодарен от сърце! -- Григор Гачев 13:08, 18 август 2014 (EEST)

Относно съдържанията и видовете жанрове

Гриша, инфо за две-три неща.

1. Книгата „Паноптикум Лайхенвалд” излиза през 1966 – годината, в която почива Светослав Минков, a аз просто съм пропуснал да я отбележа в кутията. Предстои да й направя съдържание. В ъ п р о с: задължително ли е в съдържанията да се изписва на коя страница се намира дадено произведение (предговор/разказ/глава от роман и пр.), или не?

2. Определяйки „Паноптикум Лайхенвалд” само като сатирична фантастика, губим представа за другите разкази в сборника, които изобщо не са фантастични (в случая те са около 50%). Същото важи и за „Патент САС”. В ъ п р о с: как да направим така, че да информираме пълноценно за жанровете (фантастика и реалистика), застъпени в тези книги?

А що се отнася до уики подробностите, няма как – полека-лека ще ги усвоявам. Отдавна съм се убедил, че библиографията изисква голямо внимание към детайлите от А до Я. Утешавам се с девиза, че „Времето е наше”, който подхожда не само за политиците, но и за фантастите... :) -- Alexander 16:17, 19 август 2014 (EEST)

Отбелязването на коя страница се намира дадено произведение е полезно, но не е задължително. Според наличната информация.

При „смесени“ книги, в които има и фантастика и нефантастика, отбелязваме в инфокутията само жанровете фантастика. Иначе трябва да разширим уикито до всички български произведения и автори, а пълното им описване надали ще ни е по силите. Когато правим съдържание, има много начини да разграничим фантастиката от нефантастиката. Един (задължителен) е да слагаме фантастичните произведения в уики-скобки (за да станат линк към страница за тях), а на нефантастичните - не. Друг е да вписваме в обикновени скоби след всяко произведение жанра и дали не е нефантастика).

Горе главата и успех! Подобно уики е по същество история, а историците притежават всичкото време на света - и назад, и напред! -- Григор Гачев 13:01, 22 август 2014 (EEST)

Гриша пропусна най-важното уточнение, относно "смесените сборници" - само фантастичните разкази имат линкове и съответно те ще притежават свои страници, където ще е уточнен жанра и разновидността им. (А.Славов(Sferoidi) 13:26, 22 август 2014 (EEST))

DE VISU, или НЕ на „Игрите на късмета”

Буквално преведен, латинският израз DE VISU означава със собствените си очи . Тоест – да имаш на разположение, да си видял, да си проучил със своите очи библиографската единица, за която ще пишеш.

Да, някои наричат библиографията строга господарка (в интелектуалния смисъл де), защото тя не търпи свободни съчинения и дописване на несъществуващи факти.

Нито пък в описанията да се вкарва налучкване. Няма налучкване – DE VISU направлява ума и ръката на добрия библиограф. Другото може да се нарече „Игрите на късмета”, каквото предаване има по някоя от купищата телевизии.

Пресни примери за налучкване.

В качената на 29 август т.г. справка за разказа на Светослав Минков „Заключени” четем, че той е сатирична фантастика, а от справка на 28 август т.г. научаваме, че „Джуджето Тинтирин” пък е... научна фантастика. Нищо подобно – жанровите определения тук са сбъркани и вместо DE VISU е използван прийом от „Игрите на късмета”.

А всъщност и двата посочени разказa ги има в Читанката. Импровизиралият библиограф А.Славов(Sferoidi) може да ги види там със собствените си очи – дори да ги прочете – и да си поправи грешните определения. В очакване това да се случи... -- Alexander 16:13, 3 септември 2014 (EEST)

• Бате Атанасе, видях, че си оправил жанровите определения на разказите „Заключени“ и „Джуджето Тинтирин“. Благодаря за бързата реакция. Желая все така да ти върви по вода и, разбира се, по точност на информацията. За което стискам палци, тъй като ще е от полза за много творци, творби и почитатели на фантастиката... -- Alexander 16:12, 4 септември 2014 (EEST)

Две технически питания

Любезни Гриша,

днес думата ми е за статията, която представя книгата „На сцената - човекът“. Гледам внимателно поправките, които нанасяш след мене, и се уча от тях. Но останах изненадан защо ти изтри определенията сборник и колектив.

Определението сборник се среща на сума ти места в нашето уики - това едно. И, второ, „На сцената - човекът“ е тъкмо сборник. Имам вкъщи тази книга и смятам, че ми стига интелектът да я определя правилно като сборник.

После - за колектив. Пишеш, че не ти е известен такъв автор. Но сигурно знаеш определението авторски колектив, нали (ако не, потърси, моля, помощ от чичко Гугъл)? Може би по-точно беше да напиша срещу графата „aвтор“ авторски колектив, но това ми се стори очевидна тавтология. Санким и без определението авторски се разбира за какъв колектив става дума. Още повече че съм дал изчерпателно съдържание на въпросната книга.

(Впрочем сетих се за една реплика, мисля, на Атанас Далчев. В нечий превод той забелязал такава фраза: „И еди-кой си изгори писмото в пламъка на запалената свещ“. Чакайте, бе - коментира Далчев, - ние не превеждаме за читатели идиоти, които ще помислят, че нещо може да се изгори на незапалена свещ...)

И така, двете питания, Гриша:

1. ЗАЩО премахна определението сборник за сборника „На сцената - човекът“?

2. Тъй като съществуват и други книги, написани от колектив // авторски колектив, КАК именно да даваме информацията за тяхното авторство (в инфокутията де)? -- Alexander 17:06, 12 септември 2014 (EEST)