Петър Стъпов

От БГ-Фантастика
Версия от 02:13, 6 февруари 2007 на ВТодоров (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Петър Иванов СТЪПОВ е бълг. писател-прозаик, библиотекар и редактор. Роден в Търговище на 25.7.1910 г. Завършва Педагогическото училище в Шумен (1930 г.) и става учител в родния си град. По-късно е библиотекар (1930-42), финансов инспектор (1942-44), журналист, редактор, главен редактор на в.”Септемврийче” (1945-50) и съосновател и зам.-гл. редактор на сп.“Картинна галерия” (1957-71). Умира в София на 18.1.1992 г.

Дебютира със стихове във в."Глобус" през 1928 г. Започва да пише за възрастни в началото на 30-те год., но получава известност след 1944 г. с произведенията си за деца. Автор на разкази, повести и романи.

Псевдоними: Петър С., Петя Митин, П.Митин, Владимир Петров, Петис, Пивас, Пиедо, Труч, Репортер №3, Ра-Ра, Перотон, Спектър, Човек, Ганг Цо Лин, Петър Ноев, Антей, П.Джумалиев.

Във Ф дебютира с повестта “Приключенията на професор Йон Бльон” (1941). Привърженик на “твърдата” НФ с приключенски сюжет, ориентирана предимно към младата аудитория.

Романи: “Тайната на кораба Пирин” (56), “Гости от Мион” (65), “Ело, справедливия” (75)

Повести: “Гласове от вековете” (58)

Повест “Приключение във въздуха” (45)

Нефантастични романи: "Врагове" (47), "Живот с надежда" (62), "Ятакът" (66), “Семир се завръща” (69), “Това упорито момче” (76), “Мечът с червения рубин” (81), както и биографичните романи “Знаменосецът” (42) - за Н.Симов (знаменосеца на Ботев) и "Георги Данчов Зографина" (79).

Сборници (неФ): "Най-скъпото" (57), "Дядо Иван иде" (58), "Чисти очи" (62), "Човекът от трамвая" (64), "Среща с непозната" (65), "Арестуваната камбана" (70), "Момчето от отряда" (70), “Слънце над Шипка” (70), "Когато бяхме изобретатели" (73), "Голямото богатство" (75), "На оръжие, братя" (76), "Барабанът" (78), "Кога ще порасна?" (83), "Моите верни приятели" (86)